Всички знаем, че на 8 март  празнуваме Международен ден на жената, а в  Съединените американски щати дори целият март месец е посветен на женската история. Но колко от нас знаят всъщност кога и защо се заражда традицията да празнуваме жените точно на тази дата? В следващите редове ще проследим историята на празника.

Често срещан мит гласи, че март месец се превръща в Месец на женската история в Щатите благодарение на стачка, проведена от работничките в шивашката индустрия в Ню Йорк на 8 март 1857 г. (или, в зависимост от версията на историята, която чуваме, през март 1908 г.). Твърди се, че група жени от различни фабрики са се обединили, за да поискат по-добри условия на труд и право на глас, въпреки тормоза от страна на полицията; групата в крайна сметка сформира свой собствен синдикат.

Това е вдъхновяваща история – или би била, ако беше истина. Няма доказателства, че тази стачка или синдикатът на работничките в шивашката индустрия, някога е съществувала. Митът е бил развенчан в края на 70-те години на миналия век, когато историкът Франсоаз Пик посочил, че нито един съвременен вестник не е отразил стачката, когато се твърди, че се е случила през 1857 г., и че стачката никога не е била споменавана от социалистическите лидери, които са основали Международния ден на жената.

Ето я и истината: Международният ден на жената е замислен за първи път на Втората международна социалистическа конференция на жените през 1910 г. Неговите лидери, по-специално немската активистка Клара Цеткин, искат да мобилизират работещите жени в среда, различна от основното феминистко движение, което те чувстват, че пренебрегва работещите жени в полза на буржоазията. Все още обаче нямат фиксирана дата за честването.

През 1921 г. Цеткин предлага датата да бъде 8 март посветена на стачката, инициирана от руската феминистка Александра Колонтай, която дава начало на Руската революци през 1917г. (23 февруари по Григорианския календар, на Запад датата се пада 8 март) , когато руските жени са излезли да протестират под надслов “хляб и мир”. Четири дни след стачката царят е принуден да абдикира и временното правителство дава на жените правото да гласуват.

Концепцията за ден, в който да се празнуват работничките, се утвърждава и в Европа, но социалистическият и комунистически произход на празника силно смущава Съединените щати. Митът за базирана в САЩ стачка като начало на празника е помогнал на американските феминистки да го приемат, особено в светлината на напрежението от Студената война. Въпреки че самият мит изглежда произхожда от брой от 1957 г. на френския всекидневник L’Humanité, чиито редактори са искали да разделят празника от френските социалистически и комунистически групи, а не толкова да влияят на Съединените щати.

През 1975 г. Организацията на обединените нации започва официално да спонсорира годишно честване на Международния ден на жената. Този ден отбелязва социалните, икономическите, културните и политическите постижения на жените. Денят също бележи призив за действие за ускоряване на равенството между половете.

Отбелязван ежегодно на 8 март този празник е един от най-важните дни в годината за:

• Честване на  постиженията на жените в миналото и настоящето
  образование и повишаване на осведомеността за равенството на жените
• Образоване и повишаване на осведомеността относно равенството между половете
• Набиране на средства за благотворителни организации, фокусирани върху жените, най- вече такива свръзани с насилие срещу жени

Цветовете посветени на Деня на жената са лилаво, зелено и бяло. Лилавото означава справедливост и достойнство. Зеленото символизира надеждата. Бялото представлява чистота, макар и противоречива концепция. Цветовете произхождат от Женския социален и политически съюз (WSPU) в Обединеното кралство през 1908г.