Със своят предприемачески дух и страст към устойчивостта, Джейн е от хората, които доказват, че социалните каузи и бизнесът могат да вървят ръка за ръка. Тя създава своя първи бизнес FoodObox едва на 23. Чрез специално приложение, компанията дава възможност на хората да закупят по-евтино прясна и вкусна храна, която иначе заведенията биха изхвърлили. В следващите редове ще се запознаете с проницателния ум и любовта към храната, които Джейн притежава.

Здравей, Джейн, много ти благодарим за отделеното време, знаем, че си от хората, които непрестанно са в движение и оценяваме възможността да успеем да те спрем за секунда. Разкажи ни малко повече за себе си – коя е Джейн?

Привет, много благодаря за поканата, за мен е чест да бъда част от Жените, които вдъхновяват. На 25 години съм и от 3 години живея отново в България. Преди това прекарах около 5 години между Италия и Аржентина, където учих, работих, пътувах и изследвах местната култура и език, намирах вдъхновение. Обичам да се предизвиквам с бягания на дълги дистанции и изпитвам наслада, когато постигам целите си. От малка готвя с майка ми и баба ми, което породи у мен едно специално отношение към храната, затова и съм толкова привързана към Италия – там тя е на почит. От тази моя любов съвсем естествено тръгнах да търся и възможности за реализация в хранителния сектор. Моето образование е в сферата на бизнеса и икономиката, което е достатъчно обширно, за да се приложи в най-различни индустрии. 

Твоят бизнес FoodObox набра сериозна популярност през последната година. Разкажи на нашите читатели малко повече за него – какво представлява, какво те стимулира да го стартираш и как можем да се възползваме от услугите ви?

Foodobox е мобилно приложение, през което потребителите могат да спасят храна, която е напълно годна и вкусна, но е останала непродадена в края на работния ден.Над 350 ресторанта, пекарни, сладкарници и хранителни магазини предлагат храни си с наближаващ срок на годност с намаление от поне 40% през приложението. Крайният потребител избира какво му се хапва, запазва кутия изненада, според зададените филтри, и я взема на място от обекта, обикновено малко преди да затвори. 

Идеята не съм я измислила аз – подобни приложения съществуват от поне 5-6 години в по-развитите европейски държави – аз разбрах за нея, когато бях Италия. Ползвах локалното приложение за спасяване на храна най-редовно като студентка, а после работих за него около 2 години, защото се припознах с мисията да намалим хранителното разхищение.

Ти си един от най-младите и успешни предприемачи в България, сподели с нашите читатели кои са качествата, които според теб са необходими за един предприемач, за да бъде успешен?

Млад може, но имам да извървя дълъг път, докато мога да се нарека и успешен. 🙂 Казвам го, защото за мен успехът е маратон, а не спринт. Аз градя Foodobox от по-малко от 2 години, така че предстоят още много предизвикателства, които да преборя, за да се нарека успяла. Това не значи, че не се радвам на малките успехи, които постигаме с Foodobox, но за мен постоянството е най-важното качество, за да постигнеш успех. Не вярвам в бързите пари или в бързия успех. Колкото и изтъркано да звучи, хубавите неща стават бавно и за постигането им се изисква много енергия, лишения, падания и ставания и така много години. Друго важно качество е да не се предаваш, защото все ще изникне някой непредвиден проблем или човек, с когото трябва да се бориш, за да продължиш напред.

Коя е твоята движеща сила, какво те стимулира да правиш това, което правиш?

За мен Foodobox е много повече от работа. Аз вярвам силно в каузата да намалим изхвърлянето на храната, заради целия труд и любов, които влагаме в нейното производство, заради гладуващите хора, които можем да нахраним с нея, но и заради негативния ефект върху околната среда. 

Също, обичам да се развивам и с Foodobox съм научила много повече, отколкото за всичките години в университета. Безценно е да съм съдружник с моя партньор Велин Керков, както и с нашите инвеститори, защото те са успешни хора и аз уча от тях всеки ден. А както казва Ричард Кох – Ти си средното на петимата човека, с които прекарваш най-много време. Средата, от която съм част покрай Foodobox, е една от моите движещи сили.

Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се сблъсквала в твоя професионален път, и какво научи от него?

Да намеря правилния екип, на който да разчитам и да мога да се доверя на 100%. Аз съм наясно с моите силни и слаби страни и осъзнавам, че няма как да се справя сама с всичко, затова за мен е важно да имам силен екип от хора, които ме допълват с различни знания от моите. 

Още в началото на проекта се наложи да се разделя с един от партньорите ми, тъй като имахме различна визия и не бяхме готови да се пожертваме наравно. А когато започваш собствен бизнес, трябва да си готов да се лишиш от всички спестявания, свободно време и работата ти от 9 до 17, която ти носи пари и спокойствие.

А в твоя личен път?

При мен професионалният и личен път са пряко свързани, защото живея и работя с партньора ми. В началото, а и сега понякога, ни е трудно да разграничим работното време от личното време и да си поставим ясни граници. Дължа го и на факта, че Foodobox често ни лишава от свободно време и нерядко се налага да работим и през уикендите. Но и двамата сме наясно какво искаме да постигнем и осъзнаваме, че това прави връзката ни по-силна и ни сплотява, защото сме заедно и в лошите и в добрите моменти. 

Благодарна съм му, че сме на една вълна, защото не мисля, че някой друг би приел и водил този начин и ритъм на живот.

Коя е догмата, която приемаш за абсурдна и би искала да промениш? 

Често пъти съм чувала, че да започнеш собствен бизнес е лесно и ти носи бързи пари. Създаването на стартъп изисква много време, енергия, пари, и вяра, защото често ще чуваш ”не”. Не мисля, че е за всеки затова бих препоръчала на желаещите да се захванат с нещо подобно, да приоритизират важните неща в живота си, защото може да се окаже, че е по-правилно да останат на стандартната си работа, която дава сигурност и свободно време. Стига човек да работи за организация или фирма, която го вдъхновява, пак може да се чувства удовлетворен и щастлив.

Ти си човек, който действа на толкова много фронтове, как успяваш да се справиш с всичко? Как успяваш най-вече да се погрижиш за менталното си здраве?

Старая се да намирам време за спорт. Когато това се случва – ходя на народни танци, на йога или бягам в природата. Това ме отпуска и ме откъсва от работата, защото едно от задължителните неща е да съм без телефон. Друго мое хоби от около 3 години е импро театъра. Благодарение на играта на сцена излизам от комфортната си зона, изследвам се и се предизвиквам. Това ми помага много и в професионален план.

Как взимаш важните решения в живота си? Имаш ли система, по която действаш, или си от хората, които по-скоро се доверяват на интуицията си?

Винаги се допитвам до родителите и приятеля ми, когато ми предстои важно решение. Знам, че те са хората, които ми мислят само доброто и ме обичат безусловно, затова е важно да чуя какво мислят. Друго мое правило е да се допитам до специалист – адвокат или друг експерт, в зависимост от тематиката, за да събера още информация. И не на последно място, давам си време, за да наредя и запиша мислите си, опитвам се да не действам под нечий натиск. Писането е нещо, което си налагам да практикувам от скоро, но смятам че помага за структуриране на мисълта и е полезно при вземането на решения.

Коя е жената, която на теб да ти служи за вдъхновение?

Вдъхновява ме Боряна Лефтерова – основател на infinity toy box – услуга за абонамент за детски играчки под наем. Тя е майка и успява да намери решение на проблем, с който се сблъсква лично тя, покрай отглеждането на децата си – купуването на ненужни и скъпи играчки, които не се използват от децата. Тя ми служи за пример, че животът на жената не ”спира” след като родиш и станеш майка. Когато имам деца, искам да следвам нейния пример и да продължавам да се развивам в професионален план.

Какво би посъветвала жените, които искат да стартират свой собствен бизнес?

Да са смели и да действат. Ако имат идея, с която лягат и се будят – значи може би има смисъл да я реализират, иначе винаги ще остане едно горчиво ”ами ако бях опитала?”. Най-лошото, което можем да изгубим, ако пробваме, са пари, а парите могат да се изкарат, не е фатално.  Времето, което инвестираме се превръща в ценен опит, така че дори и да се провалим – ще научим ценни уроци и ще сме още по-уверени следващия път.

Ако можеш да се опишеш с някоя храна или ястие, коя би била тя и защо?

Не знам с коя храна бих се описала, но за мен лазанята е ястието, с което винаги съм събирала приятелите и семейството около масата и съм ги правила щастливи, защото казват, че я готвя превъзходно. Обичам да замеся корите на ръка от пресни яйца, да посветя време в приготвянето и да не следвам рецепти и грамажи. Домашната ми лазаня асоциирам със свобода, приятно прекарано време, спомени от любимата ми Италия, а и с много усмивки.