Съдържание:

• Ефекта на човека върху природата
• Парабени
• Продукти без консерванти
• Токсичност
• Произход на натуралните съставки
• Сертификати
• В заключение

Всяка жена притежава поне един козметичен продукт или хранителна добавка, на чиято опаковка е изписано с искрящо зелено “НАТУРАЛНО”, “БИО”, “ОРГАНИК”, “БЕЗ КОНСЕРВАНТИ”, последвани от “БЕЗ ПАРАБЕНИ”, “БЕЗ ХИМИКАЛИ”, “БЕЗ ТОКСИНИ”, “БЕЗ ГАДОСТИ” и добавено зелено листенце. Но какво всъщност означава това и носят ли някаква стойност на потребителя подобни твърдения?

Нека започнем оттам, че всичко, което ни заобикаля, по същността си е “химикал” – водата е химикал, въздухът е химикал, ние самите сме ходещи химикали. Твърдение, че в даден продукт “не се съдържат химикали”, е не само невярно, но и създава грешното впечатление, че химикалите са нещо лошо и опасно. Причината да се допускат такива надписи върху подобни продукти е, че няма установени стандарти относно твърденията “натурално”, “био” и “органик”. Точно така, в повечето случаи тези твърдения не означават абсолютно нищо. Но нека разгледаме откъде идва целият този интерес към подобен вид продукти и как можем да сме сигурни, че те отговарят на поне някакъв стандарт.

Природата не съществува заради нас, а въпреки нас

Наивно, дори леко арогантно, бих казала, е да вярваме, че природата съществува, за да еволюираме ние. Още по-странно е да вярваме, че природата е там, за да имаме ние по-красива кожа или здрав черен дроб. Тъкмо напротив – тя е развила механизми чрез които да се защитава от нападатели като нас, животните и насекомите, чрез отрова, бодли, трихоми и други методи. По-правилното твърдение е, че природата съществува въпреки нас и нашите непрестанни опити да я експлоатираме както намерим за добре.

В този смисъл, да казваме, че нещо е по-хубаво за нашата кожа, защото го има в природата не само е лишено от всякакъв здрав разум, но и води до разрушителни последици за околната среда и здравето на някои хора.

Интересът на съвременното общество към по-натуралния начин на живот се заражда през 90-те години на миналия век когато ерата на “fast food” и нездравословния начин на живот бавно започва да залязва. Първо, тази култура се заражда в хранителната индустрия, където все повече хора осъзнават необходимостта от плодове и зеленчуци в менюто си.

Интуитивно тенденцията прераства и към козметичната индустрия, в която вече могат да се открият какви ли не екстракти от всевъзможни екзотични плодове и зеленчуци. Създава се и движението, според което, ако не можем да произнесем името на дадена съставка, тя не следва да фигурира в продуктите ни. Да, има хора, които вярват в подобни неща и за съжаление те не са никак малко. Важно е да споменем, че тази мода произлиза от Америка, където забранените съставки в козметиката са 11, а в ЕС са 1300+. Но също така трябва да се отбележи, че големите производители се съобразяват с производствените практики в ЕС, защото продават продуктите си и на наша територия.

Разбирането, че натуралните продукти са по-добри и качествени, се затвърждава с пропагандата, че 60% от продуктите се абсорбират в кръвта ни, което е много далеч от истината. Последват няколко съмнителни клинични проучвания, които биват пресподеляни от медии и инфлуенсъри и допринасят за всяването на ужас и страх сред потребителите, които вярват на подобни митове. Но медиите някак много удобно пропускат отговорите на научния свят и последващите изявления на провелите подобни клинични проучвания. Причината е, че интересът на компаниите е голям за това да бъде разпространявана подобна информация, тъй като значително по-лесно се продава, когато се вменява страх. Пример за подобни клинични проучвания са тези за парабените и формалдехид-отделящите компоненти. За да отговорят на обществения интерес, някои държави забраняват производството на козметика с определени парабени, но пропускат най-често използваните.

За много правителства е по-лесно да “предприемат мерки”, отколкото да се заемат да образоват хората в дълбочина по тези теми. Което е и ключов фактор в това приоритетите на Balli Go в голяма степен да залягат в достъпа до подобна информация – за да могат потребителите да взимат информирани решения.

По-долу споделяме основните фактори, които трябва да имате предвид, когато избирате продукти.

Няма клинично доказателство, че парабените са вредни

Парабените са консерванти, които се използват в храната, хранителните добавки и козметиката от над 100 години, тъй като имат много нисък потенциал за алергии и са изключително стабилни. По своята същност те са извлечени от парахидроксибензоената киселина. Съдържат се в маслините, боровинките, ягодите, морковите и други. 

Използват се в продуктите, защото много малко количество от тях е необходимо, за да породят ефект, действат срещу много широк спектър от микроби и са икономични. Някои от най-известните са propylparaben, methylparaben, sodium paraben, ethylparaben и други.

Кога започва демонизирането им? С проучването от 2004 г. на Дарбре, Даш и Канна, което казва, че употребата на няколко парабена заедно причинява бърз растеж на ракови клетки на гърдата in vitro (култивирани извън човешкото тяло). След последвала силна критика от научния свят и някои институции, екипът на клиничното проучване излиза с коментар 6 месеца след публикуването му, в което казва: 

“Проучванията не могат да идентифицират нито източника на парабените, нито дали те са попаднали в човешкото тяло по орален или локален път. Никъде в ръкописа (проучването) не се твърди, че наличието на парабени е причинило рака на гърдата, всъщност измерването на съединение в тъкан не може да предостави доказателство за причинно-следствена връзка.”

Медиите, както и застъпниците на концепцията за натурална козметика, не са имали особен интерес да включат и това изявление, когато коментират проучването на Дарбре, което доведе до много грешна интерпретация на информацията.

Все още няма проучване, което да показва убедителна връзка между употребата на парабени и негативните ефекти върху здравето, с изключение на много малък процент хора, които са алергични към тях.

Продукти без консерванти могат да бъдат опасни за здравето

Консервантите са неизбежна съставка във всеки един продукт, който съдържа вода. При продукти на маслена основа по-трудно се създава среда за развиване на микроби, плесен и подобни, с някои изключения, същото важи и за продукти с много високо или много ниско pH. Опаковката също може да бъде предпоставка за по-трудно заразяване на продукта, което не отменя необходимостта от консервант, а може да рефлектира върху неговото количество в продукта.

Микробите в козметиката са изключително опасни, тъй като в началото те могат да бъдат труднодоловими, а често са със сериозни здравословни последици. Някои от микробите, които растат в козметичните продукти, вариращи от червила до лосиони, включват:

• Pseudomonas sp. (втора най-често срещана инфекция в болниците) 
• Acinetobacter sp. (може да причини животозастрашаващи инфекции при хора с отслабен имунитет)
• Klebsiella (причиняваща пневмония)
• Citrobacter freundii (може да причини животозастрашаващи инфекции при хора с отслабен имунитет)
• Staphylococcus aureus & epidermidis (причинява стафилококови инфекции)
• Streptococcus sp. (причинява стрептокок в гърлото и менингит)
• Candida sp. (може да причини млечница или системна инфекция, която убива около 50% от заразените)
• Aspergillus sp. (произвежда токсина афлатоксин) 

Проблемът с натуралните консерванти е, че те често не са толкова ефективни колкото синтетичните. Повечето от този тип консервани не са широк спектър и трябва да се използват в много по-висока доза, за да породят ефект. Затова е важно формулаторът да е с много добри познания в областта, за да може да комбинира достатъчно консерванти, които да създадат правилната защита. Друг проблем е, че натуралните консерванти, особено в по-високи концентрации, могат да бъдат сериозни алергени. За щастие все повече компании осъзнават необходимостта да включват синтетични консерванти, като крайните им продукти отново влизат в графа “натурални”. При такива продукти можете да видите отстрани символ, който показва процент на натуралност или органичност спрямо нечий стандарт. За съществуващите стандарти можете да прочетете по-надолу. 

Немалко са примерите в индустрията, в които натурални брандове се налага да изтеглят част от продукцията си, защото в последствие се оказва, че голяма част от нея има мухъл или бактерии. Примери за това са американската компания Herbivore, която трябваше да изтегли най-продавания си крем от Sephora заради множество оплаквания от потребители. Голямата гордост на тази компания е, че използват натурални консерванти, но че сто се оказва, че потребителите се сблъскват с развалени и мухлясали продукти. Друг подобен пример е компанията със звучното име Nature’s Truth, която прекрати продажбата на един от продуктите си заради съдържание на дрожди.

Всяка съставка може да бъде токсична, ако се прекали с нея

Думата „токсичен“ се използва широко в красотата за описание на определени съставки за грижа за кожата. Терминът произлиза токсикологията – науката, която изучава химикалите и тяхното въздействие върху живите организми, и се отнася конкретно до дозата на химикала, а не до самия химикал. За да бъде нещо токсично означава, че е достигнало определено ниво, при което може да ни навреди. Например, водата може да бъде токсична, ако изпием 10 литра за един час, защото ще разредите кръвта ни и има риск да умрем. Ако вдишваме вода, ще се удавим. Ако обаче изпием една чаша вода в рамките на 30 минути, нищо няма да се случи, което не пречи тя да бъде потенциално токсична. Не е случаен фактът, че съществуват законови ограничения на Европейско ниво относно допустимия процент на една съставка в различните видове продукти, например така известният консервант Phenoxyethanol, е допустим до 1% от общата формула на козметичен продукт, като често се използва до 0.3%.

Добър пример за това кога една съставка може да се превърне в опасна, когато сме изложени твърде много или твърде дълго на нея, е формалдехидът, както и съставки, които отделят формалдехид при нагряване. Формалдехидът се използва като консервант, като е една от най-използваните и проучени съставки. Хората, животните, птиците и рибите отделяме формалдехид като част от клетъчния ни метаболизъм. Преди 25 години в проучване се установява, че е канцерогенен за плъхове и мишки, ако са изложени на високи концентрации във въздуха. Тридесет години по-късно все още няма пряка установена връзка между това проучване и реалния риск за хората, тъй като методите, по които се проучва връзката са неефективни за подобно твърдение. Въпреки всичко, са взети мерки за хората, които работят във фризьорски салони, които поглъщат формалдехид на ежедневна база в немалки количества. Реалният риск за хора като нас, които си мием косите с шампоан с формалдехид или формалдехид-отделяща съставка, да се разболеем от рак, е нула.

Друг пример е глицеринът (Glycerin), който в големи количества функционира като антифриз, но в малки е страхотен хумектант (привлича влага към кожата) и е абсолютно незаменима съставка в един хубав хидратиращ крем за лице или тяло.

Произходът на натуралните съставки варира, както и техните ефекти

Един от интуитивните аргументи, че натуралното е по-добро, е, че предците ни са използвали натурални растения, за да се грижат за себе си. Добре е да се има предвид, че предците ни също са умирали много по-бързо и по-рано заради различни отрови и болести, в следствие на това. 

Друг недостатък на естествените екстракти е, че имат множество вариации. Нека вземем пример с ябълките и различните сортове – те имат различен цвят, различен вкус, съответно различен състав. Тоест, когато на даден продукт е написано “екстракт от ябълка” това може да означава безброй много неща. Освен това, когато оставяме плода да се развие по естествен начин, не е сигурно колко екстракт ще извлечем от него и точно с какво качество, респективно колко надеждно е да се каже, че този екстракт би бил ефикасен. Синтетичните съставки, от друга страна, са далеч по-лесни за регулиране, което ги прави и много по-надеждни.

Има достатъчно клинични проучвания, които показват, че натуралните съставки могат да бъдат много по-сериозни алергени, а някои от тях дори нарушават силно кожната бариера, като например етеричното масло от лавандула. Много “чисти” продукти съдържат растителни съставки, които често причиняват или дразнене, или контактен дерматит, алергичен обрив, причинен от контакт с определено вещество. Ако сте загрижени за потенциално дразнещи съставки, не забравяйте да прочетете внимателно етикета, тъй като не винаги е достатъчно да разчитате на езика на опаковката, за да се доверите, че естественият продукт няма да дразни. И ако не сте сигурни, може би е най-добре да говорите с вашия дерматолог или да се придържате към продукти, които познавате. Независимо от всичко, винаги тествайте продукта на вътрешната сгъвка на ръката си 24ч. преди да го нанесете на лицето/тялото си.

Друг въпрос, който се поставя на преден план, е и как се извличат тези натурални и естествени съставки. Екологичната катастрофа, в която се намираме е причинена именно от безразборното ни експлоатиране на природата. Изчезналите и защитени видове не са такива заради естествени процеси, а заради нашата дълбока убеденост, че те са тук, за да ни служат. Тъй като все повече компании търсят естествени съставки (за да могат да поставят етикет “натурално” върху опаковката си), търсенето се е увеличило до нива, които го правят крайно неустойчиво. За да се задоволи нарастващото търсене означава, че трябва да има повече земеделие и добив.Стимулирането на прозиводство е нещо прекрасно, ако се направи по екологичен и устойчив начин, но с изискванията на големите компании това да се слува бързо и евтино, нещата често не изглеждат така. Това води да неравни условия за труд, експлоатация на деца, пренасищане на почвата с пестициди и цялостно нарушаване на екосистемите.

Ако наистина искате да получите натурален или еко продукт, следете за сертификати

Сертификатите се получават от определени неправителствени институции, които работят тясно с различни държавни институции, други НПО-та, производители и потеребители. Тяхната функция се състои в това да извършват проверка на компания, която кандидатства при тях и да анализират дали тази компания отговаря на нужните изисквания, за да се нарече “натурална”, “био” или “органик”. Тези проверки се правят както на цялата компания, така и на определен продукт или серия от продукти на компанията. 

Защо това е важно? Защото има компании, които се ползват с обществено доверие, само защото са създадени от известни личности, а далеч не са “био” или натурални. Пример за това е The Honest Company, създадена от Джесика Алба, която твърди, че има собствен списък от 1000+ съставки, които не използва в продуктите си. Няколкото съдебни дела заведени срещу компанията противоречат на това твърдение. 

Кои сертификати да следим, за да сме сигурни, че компаниите са това, което твърдят:

Better Business Bureau® – служи като централна информационна точка между бизнеса и обществеността. Основано през 1912 г., Бюрото казва, че визията му е да създаде „етичен пазар, където купувачите и продавачите могат да се доверяват един на друг“. BBB е структурирана като организация-майка, наречена Международна асоциация на бюрата за по-добър бизнес. Под него има около 100 отделно учредени местни организации в САЩ, Канада и Мексико. Неговото подразделение с нестопанска цел е BBB Institute for Marketplace Trust, който насърчава етичните бизнес стандарти. Част от техните дейности:

• BBB поддържа директория с над 5 милиона бизнес-профила, където потребителите могат да разглеждат в дълбочина бизнеси.
• Потребителите могат да подават жалби, а BBB дава на компаниите възможност да отговорят. BBB предлага посредничество и арбитраж, за да помогне за разрешаването на спорове между потребители и безинес.
• Потребителите, които потвърждават самоличността си на сайта, могат да оставят отзиви за доставчици на уебсайта на организацията.
• Бюрото оценява всеки отделен бизнес от A+ до F въз основа на 17-точкова скала.
• BBB предоставя обозначение, наречено „акредитация“ за определени компании, като тази акредитация само демонстрира, че компанията би могла да се впише в изискванията на BBB, но все още не го е направила.

COSMOS – Тази организация е учредена от други няколко организации – BDIH, Ecoccert, Cosmebio, ICEA, Soil Association – UK, за да затвърдят стандарта на натуралното и органик сертифициране. Самият сертификат разполага с два знака за козметични продукти – COSMOS ORGANIC или COSMOS NATURAL. Гаранциите, които предлага този сертификат:

• Екологично чисти производствени и преработвателни процеси, зачитащи и човешкото здраве.
• Развитие на концепцията за зелени химикали
• Отговорно използване на природните ресурси
• Зачитане на биоразнообразието
• Липса на петрохимични съставки (с изключение на разрешени консерванти): парабени, феноксиетанол, парфюми и синтетични оцветители
• Липса на ГМО
• Рециклируеми опаковки
• Естествен произход – Всички съставки са от естествен произход, с изключение на рестриктивно одобрен списък на съставките (включително консерванти), разрешен в малки количества.

Продуктът за грижа за красотата е сертифициран COSMOS ORGANIC само ако:

• Минимум 95% от растенията, които съдържа, са органични
• Най-малко 20% от органичните съставки присъстват в общата формула (10% за продуктите за изплакване)
• Водата или минералите не се считат за „органични“, тъй като не са от селското стопанство. Тъй като водата е основен компонент на множество козметични формули, това предполага разреждане на пропорцията на органичните съставки от общото количество на продукта. Така масажно масло, което не съдържа вода, може да съдържа до 100% органични съставки.

NATRUE – Сертификацията NATRUE е възможна както за суровини, така и за готови продукти. Подробно описание на стандартите, които покриват, можете да откриете тук. 

Факт е, че може да бъде скъпо удоволствие, особено за стартиращи бизнеси, въпреки това можете да се свържете с даден бизнес и да го попитате как би могъл да ви гарантира, че продуктите му са наистина с натурален произход или спазват всички законови изисквания за производство на хранителни добавки и козметика в ЕС. Един начин, по който могат да го направят е да ви покажат номер на регистрация в единната нотификационна система на ЕС – CPNP, като заличат чувствителната информация или да проверите в списъка на БАБХ (само за България).

В заключение

Развитието на науката е нещо естествено и хубаво за човешкия вид и не бива да ни плаши. Компаниите нямат интерес да ни “натровят” или “убиват”. Все пак, ако нас ни няма – тях също няма да ги има. Това, което обаче е сигурно, е, че много от тях искат да внесат страх, за да продават по-лесно. Лично аз от такива компании избягвам да пазарувам, защото ако това е техният подход, то целият морал на компанията и хората, които стоят зад нея, ме съмнява. Едно е важно – натурално или не, продуктите, които използвате, да са подходящите за вас, защото каквото работи за един човек, може да не работи за друг. Надяваме се, че със споделената информация сме били полезни за вас и сме допринесли за това да сте по-уверени, когато пазарувате.

Цялата информация, представена на този уебсайт, както и цялата информация, предоставена чрез този уебсайт, е само за образователни цели. Никоя част от информацията, представена тук, не е предназначена да замени медицинската диагноза и не може да се счита за медицински съвет или препоръчително лечение. Този уебсайт не одобрява и не застъпва употребата на наркотици или психотропни вещества, включително други незаконни дейности.