След купища материали в Balli Go за страхотните ползи от CBD и канабиса като цяло е време да обърнем поглед към неговата история – от най-ранните контакти на хората с растението до последващата му глобална експанзия, медицинските му употреби и откриването на ендоканабиноидната система през 20-и век. Ако настоящият материал не ви донесе нова увереност в това колко ценно и ценено винаги е било това растение, то със сигурност поне ще ви направи интересни с познания на следващото събиране с приятели, а може би дори на някой научен симпозиум!

Директно скачаме към най-далечните индикации за откриването на канабиса: той е засвидетелстван преди около 12 000 години близо до планините Алтай в Централна Азия и оттогава семената на канабиса придружават номадските народи по време на миграцията. Записите за медицинската употреба на канабис се появяват преди новата ера в Китай, Египет и Гърция (Херодот), а по-късно и в Римската империя (Плиний Стари, Диоскорид, Гален). През 19-и век ориенталисти като Силвестър де Саси и западни лекари, които влизат в контакт с мюсюлмански и индийски култури, като О’Шонеси и Моро де Тур, въвеждат медицинската употреба на канабис в Европа. Структурата на основния психоактивен фитоканабиноид –  тетрахидроканабинол (THC), е установена в Израел от Мечулам и Гаони през 1964 г. Това откритие отваря вратата за много от последващите разработки в областта на изследванията на ендоканабиноидната система. Напредъкът в научните познания за нея поставя дебата за либерализацията на канабиса в нов контекст.

Древни култури

Близо до Пламтящите планини – популярно туристическо място в Синцзян-Уйгурския автономен регион в Китай – мъж на средна възраст с европейски вид е открит с голямо количество канабис. Мъжът е носил почти 800 г. култивиран канабис с високо съдържание на Δ9-тетрахидроканабинол (THC). Не, това не е сензационна новина за турист, изправен пред затвор далеч от дома, а научен археологически доклад, свързан с разкопките на гроба на 45-годишен мъж с висок социален статус, вероятно шаман, погребан около 750 г. пр.н.е. Гробницата се свързва с тохарската култура – номадско население, говорещо вече изчезнал индоевропейски език, което според древни китайски записи бива изобразявано със синеоки и светлокоси представители. Ботаническите и фитохимичните анализи показват, че канабисът не е просто набран от диви растения, а вместо това е култивиран от видове канабис, избрани от хората въз основа на тяхното силно съдържание на THC. Мъжките части на канабиса били отстранени, тъй като те са фармакологично по-малко психоактивни. Изследователите заключват, че канабисът е култивиран заради психоактивните си свойства, а не само като влакна за дрехи или като храна. Тази история илюстрира дългогодишната връзка между хората и канабиса като психотропно лекарство.

Палеоботанични проучвания свидетелстват, че канабисът вече е присъствал преди около 11 700 години в Централна Азия близо до Алтайските планини. Югоизточна Азия също е предложена като алтернативен регион за първично опитомяване на канабиса. Канабисът е осигурявал влакна за въжета и мрежи, храна и семена за масло. Нашите предци биха се натъкнали на еуфоричните свойства на нагретия канабис и лесно биха идентифицирали смолата, произведена от отличителните женски растения. В този правдоподобен сценарий хората преминали от събиране към култивиране на канабис и след това започнали да избират видове или за влакна, или за съдържание на THC. Преди около 12 000 години, след последния ледников период, семената от канабис последват миграцията на номадските народи и търговския обмен. Тази съвместна миграция е пример за взаимноизгодна симбиоза, при която хората и растението допринасят взаимно за заселването на планетата. Установена е подобна еволюционна симбиоза с канидите – животински вид, който също ни е помогнал да колонизираме планетата.

Разпространяването на канабиса над Евразия от централна точка се отразява и чрез факта, че растението е обозначено със сродни думи на повечето езици: Английската дума ‘hemp’ и немската ‘hanf’ са етимологично родствени с гръцката ‘κάνναβις’, латинската ‘cannăbis’, италианската ‘canapa’ и руската ‘konoplja’. Дори неиндоевропейските езици използват сродни думи, напр. ‘qunnab’ (بﱠﻧُ ﻗ) на арабски семитски език, ‘kendir’ – на турски и ‘kanap’is’ (კანაფის) – на грузински кавказки език.

Някои митове в Индия показват, че канабисът се появява като божествена съставка в най-ранните етапи на космогонията. Предполага се, че бог Шива е предпочитал канабиса, който е имал религиозна роля като средство за мистично вдъхновение.

Под имена като Вихая, канабисът се използва от хиляди години в аюрведичната медицина за намаляване на болката, гаденето и тревожността, подобряване на апетита и съня, отпускане на мускулите и предизвикване на чувство на еуфория.

Глобалното разпространение на канабиса приключва, когато растението достига Африка и в крайна сметка Америка. Испания въвежда отглеждането на коноп в централно Чили, в Килота, близо до Валпараисо, през първото десетилетие след Конкиста. Луи Ебер, аптекар с практика в Париж, се счита за първия колонист, отглеждал коноп през 1606 г. в Акадия, днес Нова Скотия.

Ранни записи за свойствата на канабиса

Китай може да се похвали с едни от най-ранните записи за медицинска употреба на канабис. Откриването на лечебните свойства на растенията се приписва на Шен Нонг, митичен император, чието име означава Божествения фермер (около 2000 г. пр. н. е.). Заради него се твърди, че откриването на лечебния канабис датира от две хилядолетия преди Христа. Това обаче вероятно е преувеличено, тъй като сборникът от 365 лечебни билки, приписвани на Шен Нонг, е написан много по-късно, по време на династията Хан (221 г. пр. н. е. 220 г.). Общото наименование на конопа и канабиса в Китай е Má и този знак може да се появи в състави на думи, означаващи изтръпване или анестезия. Този знак има същото значение и употреба на японски. Хуа Туо, китайски хирург от династията Хан, се казва, че е извършил операция под обща анестезия, използвайки смес от вино и билкови екстракти, които може да са съдържали канабис, въпреки че точната формула за тази отвара не е предадена.

Локалното приложение на канабиса за възпаление се споменава в папируса на Еберс, написан в Египет около 1500 г. пр.н.е. Медицинската употреба на канабис е докладвана на асирийски глинени таблетки.

Според Скурлок и Андерсен, канабисът, наречен azallû на акадски, вероятно е бил използван като лекарство за депресия.

Класическо, но двусмислено споменаване се намира в Одисея на Омир (Книга IV), около края на 7-и или началото на 8-и век пр.н.е. Дъщерята на Зевс, Елена, сервира вино, смесено с лекарство, наречено nēpenthés (νηπενθές), което успокоява всяка болка и раздори и прогонва всяка болест. Хелън сервира тази смес на гръцки войници, които имат болезнени спомени за своите другари, убити по време на Троянската война, предизвикани от посещението на Телемах – случай на посттравматично стресово разстройство. „Nē–Penthés“ буквално означава „Без скръб“. Текстът на Омир ни казва, че това лекарство идва от Египет; може да е бил канабис или опиум.

Херодот (ок. 484-ок. 425 пр. н. е.) описва как скитите, след погребението на краля, подготвят малки стаи, които са херметически затворени с вълнени одеяла, положени на три стълба, наклонени един към друг. Участниците пълзят под одеялата и хвърлят конопени семена (κάνναβις) върху нажежени камъни, бидейки „възхитени” (ἀγάμενοι) от уханния дим. Херодот отбелязва, че конопът или расте спонтанно, или се засява и култивира от скитите.

В Римската империя, медицинската употреба на канабис е спомената от Плиний Стари, Диоскорид и Гален. Само последните двама обсъждат психоактивните ефекти. „Естествена история“ от Плиний Стари (около 23-79 г. от н.е.), най-старата запазена енциклопедия от гръко-римския свят, е изчерпателна компилация от познанията, налични по това време.

В книга 19 авторът описва отглеждането на коноп за направата на въжета и мрежи. В книга 20 Плиний обсъжда медицинските употреби на канабиса, като разграничава култивирания канабис и див сорт, растящ в горите (вероятно Althaea cannabina, различно растение). Плиний посочва болкоуспокояващи и противовъзпалителни свойства: отвара от корените във вода облекчава артрита и лекува подагра и подобни заболявания. Плиний не споменава опияняващите или еуфорични свойства. Гръцкият лекар Диоскорид (около 40-90 г. от н.е.) също потвърждава в своята фармакопея „De Materia Medica“, че приложенията, направени със сварен корен от канабис, могат да намалят възпалението. Клавдий Гален пише, че в Италия е било обичайно да се сервират малки сладкиши, съдържащи марихуана за десерт. Както се цитира от Брунер, Гален отбелязва, че семената създават усещане за топлина и ако се консумират в големи количества, влияят на главата, като отделят топла и токсична пара.

Западно-източни сведения

West-östlicher Divan на Гьоте (1814-1819), стихосбирка, вдъхновена от персийския поет Хафез, поставя началото на епоха на ползотворен обмен между Ориента и Запада, между християнската и мюсюлманската култури. Европа преоткрива лечебните и психоактивните свойства на канабиса чрез преводите на арабски книги и ръкописи от учени като Силвестър де Саси, последвано от научните наблюдения на лекари в ерата на европейските колониални приключения, като О’Шонеси в Индия и Жак-Жозеф Моро де Тур в Близкия изток.

West-östlicher Divan на Гьоте завършва с посвещение на Силвестър дьо Саси (Париж, 1758-1838), най-известният ориенталист на своето време, който е съставил двуезична „христоматия“ от избрани пасажи на арабски автори от различни епохи. Следващите автори, включително О’Шонеси, изобилно цитират главата на Саси, посветена на канабиса (кунаб или кинаб, или също каф), включително следните факти и анекдоти. Хайдар (ردﯾﺣ), набожен шейх, починал в Хорасан през 1221 г. сл. Хр., традиционно се приписва на случайното откриване на вълнуващите свойства на канабиса и споделянето на това знание с многобройните „факири“, които се събираха около него. Ibn al-Bayṭār (ad 1197-1248), авторът на известна фармакопея в Андалусия, Компендиум за прости лекарства и храни, споменава сорт канабис, наречен Qinnab hindī (Canabis indica), който не е виждал никъде другаде освен в Египет, култивиран е в градини. Този коментар предшества доклада на О’Шонеси, че ориенталските щамове канабис имат много по-високо съдържание на психоактивни вещества. В приказна атмосфера на Хиляда и една нощ, Саси ни разказва, че място, наречено al-Junayna (малката градина), в квартала на Кайро, древно наричано Ṭabbāla (ﺔﻟﺎّﺑطﻟا), беше известен с продажбата на силно опияняващ хашиш. Когато се използва в излишък, хашишът предизвиква вид деменция и в крайна сметка възбудени психози, съответстващи на апатията и психозите, съобщени по-късно от Моро дьо Тур.

Уилям Брук О’Шонеси (1809 г. Лимерик, Ирландия-1889 г. Англия) учи медицина в Университета в Единбург и се премества в Калкута, където публикува резултатите от наблюденията си върху канабиса през 1839 г. Той отбелязва, че тогава опияняващият ефект на канабиса е бил непознат в Европа, с изключение на няколко младежи, които експериментират с „хашиш“ в Марсилия. Oтбелязва също така, че ефектите на канабиса зависят от „смолистата секреция“, която изглежда отсъства в европейския коноп, вероятно поради различията в климата, тъй като европейските и южноазиатските растения изглеждат идентични.

О’Шонеси описва различни приготовления, традиционни в Индия, включително Gunjah, Bang и Majoon – зелен маслен електуар, получен чрез варене в мазнина и добавяне на захар, чието име произлиза от арабското причастие Ma‘jūn (омесено نوﺟﻌَﻣ).

Жак-Жозеф Моро дьо Тур, ученик на Ескуирол, пътува из Близкия изток между 1836 и 1840 г., придружавайки един от пациентите на своя наставник. Моро цитира доклада на Луи Обер-Рош за използването на хашиш за лечение на чумата в Египет. Той експериментира с канабис върху себе си, използвайки препарат, направен от листа и цветове на канабис, сварени в течност, смесена с масло, и впоследствие овкусени с роза, жасмин или мед, за да се получи електуар, много подобен на този на О’Шонеси Majoon. Той също така го споделя в кръг от парижки поети и романисти, включително Теофил Готие.

Моро забеляза, че хашишът произвежда чисто блаженство, но също и дезорганизация на ума и времеви изкривявания. Надява се, че изучаването на ефектите на канабиса върху ума ще му помогне да изясни механизмите на лудостта и заблудите. Моро пише за психозите и абулията, предизвикани от канабиса.

Първият златен век на медицинския канабис

Канабисът бива приветстван в западната медицина в края на 19-и, началото на 20-и век. Кралица Виктория приемала канабис за болезнена менструация, а императрица Елизабет (Сиси) на Австрия го приемала за кашлица, а вероятно и за стимулиране на апетита. Като цяло Сиси се отнасяла предпазливо към лекарствата и оценявала, че канабисът е естествен лек.

Дж. Ръсел Рейнолдс, много влиятелен британски лекар, е назначен през 1878 г. за редовен лекар в дома на кралица Виктория. През 1890 г. той обобщава повече от 30 години опит с канабиса в Lancet. Основна пречка пред употребата на канабис е фактът, че активната съставка все още не е била изолирана — THC бива идентифициран едва през 1964 г. Следователно растителните екстракти не могат да бъдат уеднаквени, тъй като „конопът, отглеждан през различни сезони, и на различни места варира в количеството, което съдържа терапевтичния агент. Токсичността, дължаща се на предозиране била още по-непредсказуема от идиосинкратичната чувствителност на пациента. Затова Рейнолдс се опитва винаги да получава канабис от един и същи източник, за да приготви „тинктура“. Дозата, приета на капки върху малко парче захар или хляб, се увеличавала внимателно. Авторът намира канабиса за най-полезно лекарство при различни болезнени заболявания (лицева невралгия, мигрена, дисменорея и „изтръпване и други парестезии, толкова често срещани в крайниците на хора с подагра“ .

Показанията на Рейнолдс се съгласуват със съвременните проучвания на регистрите на лекарствения канабис, които показват, че болковите синдроми представляват 42,4% от случаите.

Рейнолдс споменава педиатрична употреба на канабис, от която бихме се въздържали днес: проблеми със зъбите.

Откриването на ендоканабиноидната система

Повече от 100 канабиноида са изолирани от канабиса; двете значими съединения са канабидиол (CBD) и Δ9-THC. CBD е изолиран за първи път от марихуаната през 1940 г., а структурата му е докладвана през 1963 г. Въпреки това, тъй като CBD не е психоактивен, той е пренебрегнат и засенчен от THC. Структурата на основния психоактивен фитоканабиноид, THC, е определена в Израел от Мечулам и Гаони през 1964 г.

Рафаел Мечулам е преживял Холокоста като дете в България и емигрира в Израел, където работи в института Weizmann.

Той успява да получи 5 кг конфискуван канабис от полицията, отделя няколко съединения на колона и идентифицира едно от тези съединения като психоактивно, като го тества върху маймуни. След това той допълнително характеризира това съединение, като дава торта, пълна с веществото на здрави доброволци. По този начин той наблюдава различни психологически реакции (смях, пристъпи на паника, откритост за дискусия) според личностите на субектите. Основното откритие на Мечулам дава тласък за изследването на нова рецепторна система, ендоканабиноидната система (ЕКС). Впоследствие Деван характеризират първия канабиноиден рецептор (CB 1 R) в мозъка на плъхове и хора. Само 4 години по-късно същият автор изолира първия ендоканабиноид, арахидоноилетаноламид (AEA). AEA също се нарича анандамид по отношение на санскритската дума ānanda (), което означава блаженство, щастие или удоволствие и е добро описание на това, което скитите са изпитвали, когато вдишват изпарения от канабис в откъса на Херодот, цитиран по-рано. Връзката на хората с канабиса придобива още по-голям смисъл, когато бива показано, че нашият мозък произвежда свой собствен канабиноид, въпреки че анандамидът е напълно различен от канабиса по своя химически клас.

Днес ЕКС се разбира като включващ няколко известни ендоканабиноида (главно AEA и 2-арахидоноилглицерол [2-AG]) и двата първични канабиноидни рецептора (CB 1 R, присъстващ главно в централната нервна система и в храносмилателната система, и CB 2 R, участващи в регулирането на имунитета и възпалението). Особеност на ЕКС е ретроградното сигнализиране, т.е. сигнализирането започва в постсинаптичните неврони и действа върху пресинаптичните терминали. AEA и 2-AG се произвеждат в постсинаптичния неврон и се освобождават в синаптичното пространство, след което пътуват в ретроградна посока към пресинаптичния терминал, за да взаимодействат с CB 1 Rs, което води до намаляване на освобождаването на невротрансмитер от пресинаптичния неврон. ЕКС се очертава като сложна и широко разпространена мозъчна сигнална система, която играе роля в афективните и когнитивните функции и психотичните разстройства и може да бъде цел за действието на различни терапевтични съединения. Изясняването на ЕКС също хвърля светлина върху човешкото увлечение към канабиса, който изглежда е единственото растение, което произвежда мощен фитоканабиноиден активатор на CB 1 R.

Дебатът за облекчаването на забраната на канабиса или дори за легализирането му се появява отново през 60-те години на миналия век.

Разпространява се в западните общества от поколението, навършило пълнолетие след лишенията от Втората световна война. Кулминира с хипи философията на фона на противопоставянето на войната във Виетнам. Огромният напредък в научното изследване на ЕКС поставя този продължаващ дебат в нов контекст. В този брой на DCNS Хол и Марку обсъждат проблемите, свързани с легализирането на канабиса или разрешаването му за развлекателна или медицинска употреба. Тези решения трябва да са в съответствие с научните доказателства.

Заключението на доклада от 2017 г. на Националната медицинска академия на САЩ относно „Здравните ефекти на канабиса и канабиноидите – текущото състояние на доказателствата и препоръките за изследвания“ потвърждава ограничението на научните познания. Докладът на Националната медицинска академия посочва, че убедителните или съществени доказателства, че канабисът или канабиноидите са ефективни, са ограничени само до три области. Признатите терапевтични употреби са, както следва: (i) облекчаване на хроничната болка при възрастни (канабис); (ii) като антиеметици при лечението на гадене и повръщане, предизвикано от химиотерапия (орални канабиноиди); и (iii) подобрението в докладваните от пациентите симптоми на спастичност при множествена склероза (орални канабиноиди). Във време на либерализация на канабиса остават съществени нерешени въпроси. Например, ние знаем малко за психозомиметичния ефект на THC, дори при хора без анамнеза за психични разстройства. Освен това, противно на по-ранните очаквания, защитният ефект на CBD във връзка с THC не е доказан.

Въпреки че се счита за сродна съставка на хероина от Единната конвенция на ООН от 1961 г., канабисът естествено принадлежи към класа на вещества като тютюн, алкохол и кофеин, които се използват редовно от цялото човечество. Може да има по-малко соматична токсичност от алкохола и тютюна. Рискът от марихуаната е предизвикването на психоза или когнитивни дефицити, когато се консумира през периода на невроразвитие. Крайното откритие на Мечулам, че Δ 9 -THC е основният психоактивен принцип, и последвалото изясняване на ЕКС, отваря вратата на нова ера в историята на канабиса.

А ние, в Balli Go, сме просто една много релаксираща капка в историческия океан на канабиса и сме стъпили на цялото знание в тази статия, че и отгоре, за да създадем серията си от CBD продукти. А ако сте научили нещо интригуващо от настоящия материал, ще сме безкрайно радостни да ни споделите в Instagram или на office[at]balligo.com!

———————————————————————–

* Тази статия е превод на официалната статия на Marc-Antoine Crocq, MD, която можете да откриете на doi: 10.31887/DCNS.2020.22.3/mcrocq

Източници:

1. Russo EB, Jiang HE, Li X, et al Phytochemical and genetic analyses of ancient cannabis from Central Asia. J Exp Bot. 2008;59(15):4171–4182. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
2. Pisanti S, Bifulco M. Medical cannabis: a plurimillenial history of an evergreen. J Cell Physiol. 2019;234:8342–8351. [PubMed] [Google Scholar]
3. Bonini SA, Premoli M, Tambaro S, et al Review. Cannabis sativa: a comprehensive ethnopharmacological review of a medicinal plant with a long history. J Ethnopharmacol. 2018;227:300–315. [PubMed] [Google Scholar]
4. Clarke RC, Merlin MD. Cannabis. Evolution and Ethnobotany . Berkeley, CA: University of California Press; 2013. [Google Scholar]
5. Barbera M. Wanderworten, etymological format: a ‘Hemp’ case study, starting from Votic and Baltofinnic. . Proceedings of the XVII EURALEX International Congress [Internet] . Available at: https://pdfs.semanticscholar.org/673c/4b8b05f1c8a87e322bdcc34784b248ae3f5c.pdf. [Google Scholar]
6. Samorini G. Roma, Italia: Edizioni Studio Tesi; 2016. Mitologia delle piante inebrianti [Google Scholar]
7. Quilodrán Jiménez H. Cáñamo Quillotano. Una Herencia Española en Desuso. El Boletín Histórico. Año III No 11 [May 17, 2020]; Available at: http://www.boletinhistoricoshgchile.com/Boletin/Boletin11/5%20Cañamo%20quillotano%20(Hugo%20Quilodrán).pdf. [Google Scholar]
8. Scurlock JA, Andersen BR. Chicago, IL: University of Illinois; 2005. Diagnoses in Assyrian and Babylonian Medicine: Ancient Sources, Translations, and Modern Medical Analyses p. 82. [Google Scholar]
9. Homer . Loeb Classical Library . Book I. Cambridge, MA: Harvard University Press; 1998. Odyssey; p. 220 sqq. [Google Scholar]
10. Homer . New York, NY: Norton and Company; 2018. The Odyssey [Google Scholar]
11. Herodotus . Book IV. Paris, France: Les Belles Lettres; 1985. Histories pp. 73–75. Greek text with French translation. [Google Scholar]
12. Pliny the Elder [Pline l’Ancien] Books XIX and XX. Paris, France: Les Belles Lettres; 1965, 2003. Histoire Naturelle [Google Scholar]
13. Dunn D. New York, NY: Norton and Company; 2019. The shadow of Vesuvius. A life of Pliny [Google Scholar]
14. Brunner TF. Marijuana in ancient Greece and Rome? The literary evidence. Bull Hist Med. 1973;47(4):344–355. [PubMed] [Google Scholar]
15. Grotenhermen F, Russo E. New York, NY: The Haworth Press; 2002. Cannabis and Cannabinoids. Pharmacology, Toxicology, and Therapeutic Potential [Google Scholar]
16. Booth M. New York, NY: Thomas Dunne Books; 2015. Cannabis. A History [Google Scholar]
17. Silvestre de Sacy AI. Paris, France: Presses Universitaires de France; 2008. La Chrestomatie arabe pp. 448–473. Original edition 1826. New bilingual French-Arabic edition by Académie tunisienne des Sciences, des Lettres et des Arts. [Google Scholar]
18. O’Shaughnessy WB. The Journal of the Asiatic Society of Bengal. Calcutta, India: Bishop’s College Press; 1840. Extract from a memoir on the preparations of the Indian hemp, or gunjah (Cannabis Indica), their effects on the animal system in health, and their utility in the treatment of tetanus and other convulsive diseases; p. 732 sqq. Vol. VIII. No. 93 September 1839. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
19. Aubert-Roche L. Paris, France: Librairie des sciences médicale de Just Rouvier; 1843. Essai sur le hachisch et son bon emploi dans le traitement de la peste [On hashish and its proper use in the treatment of the plague] [Google Scholar]
20. Moreau de Tours J. Paris, France: Fortin, Masson and Cie; 1845. Du hachisch et de l’aliénation mentale [Hashish and insanity] [Google Scholar]
21. Fellner S , Unterreiner K. Wien, Austria: Amalthea; 2008. Morphium, Cannabis und Cocain. Medizin und Rezepte im Wien des 19. Jahrhunderts [Google Scholar]
22. Reynolds JR. Therapeutical uses and toxic effects of Cannabis Indica. Lancet. 1890;1:637–638. [Google Scholar]
23. Baron EP, Lucas P, Eades J, Hogue O. Patterns of medicinal cannabis use, strain analysis, and substitution effect among patients with migraine, headache, arthritis, and chronic pain in a medicinal cannabis cohort. J Headache Pain. 2018;19(1):37. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
24. Andréasson S, Allebeck A, Engström A, Rydberg U. Cannabis and schizophrenia. A longitudinal study of Swedish conscripts. Lancet. 1987;2(8574):1483–1486. [PubMed] [Google Scholar]
25. Weiser M, Noy S. Interpreting the association between cannabis use and increased risk for schizophrenia. Dialogues Clin Neurosci. 2005;7(1):81–85. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
26. Burstein S. Review. Cannabidiol (CBD) and its analogs: a review of their effects on inflammation. Bioorg Med Chem. 2015;23:1377–1385. [PubMed] [Google Scholar]
27. Mechoulam R, Gaoni Y. A total synthesis of dl-Δ1-tetrahydrocannabinol, the active constituent of hashish. J Am Chem Soc. 1965;87:3273–3275. [PubMed] [Google Scholar]
28. Pertwee RG. Cannabinoid pharmacology: the first 66 years. Br J Pharmacol. 2006;147:S163–S171. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
29. The Scientist . Spain: Fundación Canna; [March 18, 2020]. (video of interview of Mechoulam) Available at: http://mechoulamthescientist.com. [Google Scholar]
30. Devane WA, Dysarz FA, Johnson MR, Melvin LS, Howlett AC. Determination and characterization of a cannabinoid receptor in rat brain. Mol Pharmacol. 1988;34:605–613. [PubMed] [Google Scholar]
31. Devane WA, Hanus L, Breuer A, et al Isolation and structure of a brain constituent that binds to the cannabinoid receptor. Science. 1992;258(5090):1946–1949. [PubMed] [Google Scholar]
32. Zou SL, Kumar U. Review. Cannabinoid receptors and the endocannabinoid system: signaling and function in the central nervous system. Int J Mol Sci. 2018;19(3):833. doi: 10.3390/ijms19030833. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]
33. Jarvis S, Rassmussen S, Winters B. Role of the endocannabinoid system and medical cannabis. J Nurse Pract. 2017;13(8):525–531. [Google Scholar]
34. Gertsch J, Pertwee RG, Di Marzo V. Phytocannabinoids beyond the Cannabis plant – do they exist? Br J Pharmacol. 2010;160:523–529. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]
35. National Academies of Sciences, Engineering, and Medicine 2017 . Washington, DC: The National Academies Press; The Health Effects of Cannabis and Cannabinoids: The Current State of Evidence and Recommendations for Research. [CrossRef] [Google Scholar]
36. Hindley G, Beck K, Borgan F, et al Psychiatric symptoms caused by cannabis constituents: a systematic review and meta-analysis. Lancet Psychiatry. 2020;7:344–353. doi: 10.1016/S2215-0366(20)30074-2. [PMC free article] [PubMed] [CrossRef] [Google Scholar]