В тазседмичното интервю от кампанията “Жените, които ни вдъхновяват” ще ви запознаем с Пламена Велкова, позната още като Пам Велидис. Тя е „plus size“ модел и „body positivity“ блогър, който говори открито за килограмите, за трудностите в живота и за малките неща, които ни събират, когато паднем духом. Има своя философия за живота, отхвърля стереотипите и определено не обича да ѝ е скучно – занимава се с търговия на луксозни стоки, пише текстове, участва в различни фотосесии и проекти.
В разговора с нас Пам споделя своята лична история и едновременно с това отправя ясно послание към всички жени – какво е то, ще разберете от следващите редове.

– Пам, много благодарим за отделеното време и много се вълнуваме от възможността да си поговорим с Вас. Вие сте впечатляваща по ред причини, но нека първо започнем с професионалното Ви развитие – коя е Пам по професия и образование?

– Като цяло смятам, че хората не бива да се идентифицират с работата си, защото така трудно изграждат цялостна и реалистична представа за личността си, но ще се опитам да формулирам отговора си в следващите редове.

Професията ми едновременно има много общо и няма нищо общо с това, което съм учила. Имам бакалавърска степен по философия и магистърска степен по социология, публичност и журналистика. Обикновено хората си мислят, че тези дисциплини нямат голямо приложение в живота (особено философията), но това не е така.

Философията може да ти изгради светоглед, да разшири общата ти култура, аналитичното ти мислене и цялостния начин, по който възприемаш света. Социологията, от своя страна, за мен започва буквално с всяко изречение, което хората разменят помежду си.

В професионален план пиша текстове и съм автор на различни места. Стартирах в няколко проекта като „plus size“ модел, свързани с фотосесии на дрехи. Основната ми работа е обвързана с клиенти и много специфични луксозни стоки. И определено смятам, че образованието ми помага да общувам с клиентите, с които работя, по много ползотворен, адекватен и успешен начин.

Според мен хората могат да извлекат ползи от всичко, което са изучавали през живота си, вместо да бързат да забравят неща, които според тях не са нужни. Също така, трябва да обичаме това, което работим, защото едно от най-хубавите удоволствия в живота е удовлетворението от качествено свършената работа, парите, които печелиш сам, и прогресът ти в професионален аспект.

– Какво Ви тласна към това да изберете философията като специалност и какви основи положи тя във Вашето развитие?

– Много обичах да чета книги. Колегите ми от университета още помнят, че моето образование не преминаваше в лекции, а във висене в библиотеката на университета. Все още обичам и отделям време да чета, но съвсем не толкова колкото ми се иска да имам. В даден момент от живота си реших, че искам да преподавам нещо дълбоко и красиво, което ще кара хората да се замислят и да се преоткриват, да не бъдат повърхностни, а осъзнати. Нещата съвсем не се развиха така както очаквах поради ред причини, но никога не съм съжалявала, че съм изучавала тези специалности. Мисля, че образованието, което завърших с удоволствие, ме спаси през периоди, в които съм преживявала изключително тежки емоционални травми. Затова именно е много важно да харесваме това, което учим.

– Как успявате да съчетаете търговията с луксозни стоки и авторството? Имат ли те пресечни точки?

– До голяма степен смятам, че всичко в света е търговия, но не в циничния смисъл на думата. Може би по-скоро една размяна. Да си автор на текстове е отново вид търговия, защото даваш на света мислите и историите си, за да получиш интеракция с публиката, която се докосва до тях. Отделно от това, могат да се пишат много хубави текстове и за луксозни стоки. Във всяко нещо, ако си достатъчно изобретателен, можеш да откриеш пресечни точки и да извлечеш ползата, а не нещо отрицателно.

Как успявам да ги съчетавам, нямам ни най-малка представа. Мисля, че просто се нуждая да правя разнообразни неща, за да се чувствам пълноценна, иначе забивам и нищо не върви. Явно съм сложна и комплексна личност, което е по-добре от това да бъда сложно комплексирана личност, хаха.

– Кое е най-голямото предизвикателство, което сте имали в своя кариерен път и какво научихте от него?

– Всеки нов текст, всеки нов кадър, всеки нов клиент и всяка нова сцена или поле за изява са ми предизвикателство. Ако престанеш да усещаш адреналина и напрежението, ако не се преоткриваш и намираш след събития, които ти се случват в професионален план… значи не вършиш правилното нещо за теб.

Последното хубаво предизвикателство, което ми се случи наскоро е, че бях една от петте жени на сцена в събитието Stand up for Sisterhood. Там, заедно с Алекс Раева, Оля Малинова, Красимира Хаджииванова и Гери Турийска (все жени, от които може да се учим) излязох на сцената и разказах за най-големите си провали и страхове в живота. Беше жестоко. Когато заявиш на хората какъв лузър си точно по темите, по които най-много те боли да говориш, те няма с какво да те засегнат. Затова най-голямото предизвикателство за мен в този живот, а предполагам и на много други хора, е да бъдеш откровен и истински със себе си. Истински относно това какво искаш, какво ти липсва, какво прикриваш и какво представляваш в действителност.

– Едно от най-емблематичните неща за Вас като личност е, че сте „plus size” модел и “body positivity” блогър. Разкажете ни малко повече през какви етапи в живота сте преминали, за да се случи това? Бихте ли го променили, ако можехте?

– Мисля, че бих променила само онзи етап от живота си, когато се мразех зловещо и си докарах съществен брой емоционални проблеми и разстройства, които за щастие съм преодоляла. Не ми се говори особено за миналото, защото то си е там където му е мястото – далече от мен. То е част от мен, но вече асимилирано и „изплюто“ като основа върху която градя жената, която искам да бъда.

Последните години съм толкова стабилна, че сама не вярвам как преминавам през трудните моменти. Тази година ми беше кошмарна. Загубих много близки хора, загубих идеята за много хора, които обичам, изгубих любов, бях с много сериозни здравословни проблеми в болница и изпитах цялата сила на усещането за безсилие и загуба. Има хора, които знаят по-отблизо какво ми се случи, но дори те не знаят колко ми беше тежко и как съм го преодоляла, защото съм изключително чувствителен човек. Това, което съм споделила навън, е било миниатюрна частица от болката, която беше в мен.

Емблематичното за мен не е точно, че съм Plus size модел, а че съм повече от това.

Моите граници за това какъв човек искам да бъда не спират до границите на формата на моето тяло и искам повечето хора да разсъждават и да се възприемат по този начин. Това е най-големият позитивизъм, който човек може да приложи над съществуването си и начинът, по който действа в живота си. Нищо не бих променила. Имало е моменти, в които съм искала, но вече не. Не съжалявам за нищо, дори за най-черното, което съм изпитала на гърба си, защото иначе нямаше да съм това, което съм днес. Достойният живот често не е лесен за живеене. Не е нужно да го усложняваме допълнително, но трябва да приемем, че лесното не винаги е за предпочитане и не е задължително да е нашето нещо.

– Какво бихте посъветвали всички жени, които се чувстват неуверени заради теглото си и искат да го променят?

– Ще им кажа, че могат да го променят, ако им е толкова важно. И в това няма нищо лошо. Има жени, които просто не могат да се възприемат прекалено пълни или прекалено слаби. Боди шеймингът не върви едностранно, а е във всички посоки. Чувала съм брутално грозни обиди за слаби момичета и ми е било изключително гадно. Чувала съм ги от мъже, които са флиртували с мен и са опитвали да ме впечатлят като говорят негативно за слаби жени. Чувала съм обиди за слаби жени и от пълни жени, както и обратното.

Като цяло ненавиждам идеята хората да се обиждат на база външен вид. За мен жените трябва да са повече неуверени, ако имат просташко поведение, а не заради това какво показва кантарът им вкъщи. Бих ги посъветвала да се стараят всеки миг да са по-добра версия на самите себе си, да не са глупави и фокусирани само върху физическото си подобряване, а да наблягат върху своята емоционална интелигентност, чувство на съпричастност към останалите, да надграждат своя умствен капацитет. Това много ще им помогне да бъдат по-широкоскроени спрямо това в каква форма са те самите, както и останалите. Хората и тяхната форма не са нещо постоянно, а се изменя изключително често и трябва да свикнем да приемаме себе си така както животът ни променя заради различни събития.

– От пътя, който си извървели до този момент, кой е най-ценният урок, който сте научили?

– Научих се да обръщам внимание на ценните хора в живота ми, защото един ден тях няма да ги има и всеки миг е важен. Научих се, че Големият човек е нежен, понякога наивен, защото вярва в доброто и обича истински, което е по-ценно от това да си винаги прав егоист. В любовта няма его. Не трябва да съжаляваме за нещата, които искаме и от които се нуждаем, както и за нещата, които преживяваме, защото това е животът и е по-добре да ни се случват неща, отколкото един ден да се обърнем назад и да си кажем „Кога ще ми се случат тези неща?“.

– Какво Ви мотивира да правите това, което правите?

– Не обичам да ми е скучно. Вярвам, че на човек никога не може да му е скучно, ако е достатъчно изобретателен. Затова обичам да правя много и различни неща, да съм дейна, да правя изненади на любимите си хора даже. Да влизам в някакви роли, да пътувам, да имам различни вътрешни и външни състояния на поведение и усещане, защото така се чувствам добре. Да, очевидно основният ми мотив е някаква моя си вътрешна лудост и естествено, това, че съм хедонист и обичам да доставям удоволствие на мен и всички около мен, доколкото мога. За мен щастието само по себе си се крие в неговото търсене, както и във всички неща, които си сътворил по време на този процес. Щастието не е някаква външна конструкция, то е нещо, което се изгражда от действията, решенията и изборите, които правиш всеки ден.

– Определено сте се сблъсквали с много ситуации, които влияят на менталното здраве. Как се справяте с това да се грижите за психиката и душата си? Имате ли ритуали, които изпълнявате на ежедневна база, за да се грижите за психическото си здраве?

– Имам ритуали, със сигурност. Поставила съм си за цел всеки ден да научавам по нещо ново, като сама избирам дали да е чрез книга, влогове или някакви онлайн тестове. Комуникирам често с близките ми хора, за да се уверя, че са добре и ако не са, се опитвам да им помогна, което пак ми носи позитив, понеже се чувствам полезна. В битов аспект най-важните ми ритуали са да си изпия сутрин кафето спокойно, докато слушам любима музика, понякога си танцувам, докато се гримирам и си оправям косата, ям нещо полезно и вкусно, за да се заредя, разхождам се ако имам нужда. Обожавам дългите разходки сред природата или по любими градски улици, дори си имам изградени маршрути, които наричам „Маршрути към вкъщи“ и, както може да се предположи, нито един от тях не води към моя дом. Често си давам пауза, когато усетя, че имам нужда да остана напълно сама и да се изчистя от всяка външна енергия, за да регенерира моята собствена в тишина. Здравословното количество сън също е полезен ритуал за менталното ми здраве. Друг ритуал, който имам, е да си купувам цветя, когато съм тъжна – доставя ми огромно удоволствие.

А когато наистина, ама наистина съм потънала, може да ме откриете в някоя галерия да разглеждам произведения на изкуството. Изкуството лекува. Самият естетически досег с него на мен лично ми помага.

За финал ще кажа, че може би най-важният ритуал е профилактично да изхвърляме ненужни вещи и токсични хора от живота си. Трябва да е чисто около нас, за да е чисто и спокойно вътре в нас.

– Как взимате важните решения в живота си? Доверявате ли се на женската си интуиция или по-скоро се стараете да имате прагматичен подход?

– Интуицията ми е най-бруталната кучка в моя живот. Няма как да не й се доверявам, защото никога не ме е подвеждала. Иначе съм прагматичен човек, но в границите на нормалното. Водя се от един основен принцип – да не правя това, което не искам някой друг да ми причини. В света доброто може не винаги да побеждава, но се опитвам с действията, които върша, колкото се може по-често, доброто да е победител. Това е моят прагматизъм, това е моята интуиция да съм добра с хората и да не забравям, че самата аз също съм човек и трябва да се третирам така както бих третирала най-любимите си същества на този свят.

– Ако можехте да промените или въведете един закон, какъв би бил той и защо?

– Щях да забраня влюбените да си мълчат. Честно. Щях да забраня игнора със закон. Хората трябва да изговарят нещата. Мълчанието не винаги е злато, липсата на комуникация понякога води до много грешни неща. А ако този закон не се приеме, то минимум щях да забраня употребата на думите „леличката“ и „госпожата“, хаха.

– Има ли жена, която Ви вдъхновява, към която гледате, когато сте в трудна ситуация? Защо?

– Майка ми ме вдъхновява със силата, с която се справя с нещата, които ѝ се изпречват в живота. Иначе имам три много близки приятелки от много години. Срещнала съм ги в различно време и при различни обстоятелства, но са останали в живота ми точно защото са ми за пример. Изобщо жените и хората, които срещам и които ме вдъхновяват, остават в живота ми. Има и много известни личности, чиито интервюта слушам, запознавам се с истории от живота им и тяхната реакция, която ме е вдъхновила. Следвам доста body positive блогъри и модели в световен мащаб, както и изключително много илюстратори и артисти, които ме впечатляват с поведението, което имат и изкуството, което създават. Не посочвам имена, защото нямам идоли. Едно нещо в тези хора може да ми хареса, друго – не. Не давам моите примери за пример на другите, защото всеки сам трябва да открива това, което би му въздействало.

– Една от нашите цели, като екип и бизнес, е да информираме хората относно ползите от CBD продукти за тялото и кожата. Използвали ли сте някога такива и ако да – какъв ефект сте усещали?

– Аз лично имам изключително много алергии и кожни проблеми, които сериозно ми влияят на тонуса, настроението и физическото състояние. Да поддържам косата ми е нещо като фетиш, а кожата ми е приоритет. Поради тази причина съм използвала какви ли не продукти и да, използвала съм after sun gel, лосион за тяло и околоочен крем с канабидиол. Бих казала, че тези продукти са ми подействали прочистващо и освежаващо в моментите, когато съм чувствала кожата си проблемна. С удоволствие съм ги използвала и са имали много хубаво действие, но съм такъв човек, че постоянно сменям продукти, за да откривам все повече. Бих включила отново продукти със CBD в ежедневното си ползване следващия път, когато някое от настоящите ми кремчета или лосиончета започне да привършва, та ще знам къде да потърся.

– Научавайки за алергиите Ви и като компания, която се занимава с козметика, няма как да не забележим, че имате страхотна кожа. Как я поддържате? Имате ли рутина?

– Кожата ми действително е страхотна, предвид стреса, през който преминава ежедневно, защото няколко месеца бях на лечение с кортикостероиди, последвано от лечение с антихистамини. Самите проблеми, с които се сблъсках тази година, отключиха огромна част от кожните ми алергии и проблеми като атопичния ми дерматит, обостриха се автоимунни заболявания като бронхиалната ми астма. Споделям всичко това, защото има хора, които като се сблъскат с такива трудности, веднага падат духом. Мислят си, че кожата им ще си остане на червени петна и рани. Буквално съм лягала със снежнобяла кожа и съм се събуждала цялата в кървави обриви, което ме е карало да плача с глас сутрин. Имах кошмарна и токсична връзка с кожата си тази година, за да я преоткрия, за да я „чуя“ какво ми казва за моя организъм. Кожата ни показва как функционира всичко скрито под нея, та аз се вслушах в нейните знаци и наистина сега не съм на никакъв тежък прием на лекарства за кожата, нямам проблеми с нея от известно време, успокоила се е, но постоянно правя дерматологична диагностика.

Това подобрено състояние ми костваше много. Имам брутална рутина, която започва от момента, в който отворя очи сутрин, подборът ми на продукти, които използвам, гримът, който си позволявам да нося, кремовете, маските и серумите, които си слагам вечер.

Всяка кожа е строго индивидуална и трябва да се интересуваме кое е полезно за нея, но освен на продуктите, внимание трябва да обръщаме и на това, с което се храним и приемаме в тялото си. Например аз не консумирам месо вече над пет години, ограничила съм млечните до минимум, напоследък отбягвам твърд алкохол и други подобни навици. Отбягвам и хора/ събития, които са токсични за мен, защото това също ми влияе на здравето.

Преди да стана досадна със съветите ще спомена, че не върши работа да се отнасяш добре с кожата си един-два пъти в месеца или седмицата, а трябва да е като навик, без който не можеш да излезеш от дома си и не можеш да заспиш спокойно. За мен най-откаченото нещо на света са жени, които могат да си легнат с грим. Кожата трябва да е чиста, подхранена и успокоена за сън, за да може да си почива и да се възстановява, а не да остава със застоял грим и стотици полепнали мръсни частици от градския въздух.

– Пам, Вие сте в сериозна връзка с литературата и неведнъж сте споделяли афинитета си към различни автори. Ако можехте да определите живота си с едно произведение, кое би било то?

– „Бесове“ на Достоевски, защото „не знам как да мълча, когато сърцето ми говори.“