Днес официално стартираме кампанията “Жените, които ни вдъхновяват”, с която ще ви запознаем с някои от най-страхотните дами, които можете да откриете в България. Те са силни, можещи, истински и безкомпромисни в това да следват своята истина.

За нас е изключителна чест да открием кампанията си с Оля Антонова, по-известна като Малинова Оля или Оля Идва. Ако някога срещнете Оля,  шансовете да я забравите после са нищожни. Тя е ходеща енергия, която не се спира пред нищо. Бразилка по душа, варненка по призвание и легенда по съдба. Запознайте се с Оля!

– Оля, безкрайно благодарим за отделеното време. Знаем, че Вие сте от жените, които никога не спират, затова оценяваме Вашето внимание. В коя част на света сте в момента?

– Намирам се на хижа Тръстеная, където отглеждаме 95 декара био малини и гоня едно бебе бик по поляната. 

– Да сте управляващ съдружник на Трастена – една от най-успешните компании за вино в страната, звучи като сбъдната мечта на много жени, но какво всъщност стои зад тази дейност? 

– Адски много труд, много стискане на зъби, кредити, смелост и страшно много подкрепа на всички, които са около мен. 

– Как изглежда един Ваш обикновен (ако има такъв) ден? 

– Ставане рано и 14 пъти snooze на телефона. Преди да изпия първото си кафе, крайниците ми са направени от преварена паста, а лицето ми кара дори и най-близките ми да ме подминават на здравословна дистанция. Не успях да овладея ставането сутрин. Офис, срещи, милиони телефонни обаждания, здравословно хранене и много вода, дете, училище, вечеря, работа с мъжа ми докато вечеряме, сериал, скандали с хора във Фейсбук, сън…

– Определено звучи като динамично и предизвикателно ежедневие! Кое всъщност е най-голямото предизвикателство, което сте имала в професионалния си път и какво научихте от него? 

– Може би да премина от маркетинг на данъци и финанси в маркетинг на вино. Двете са диаметрално различни сфери и когато се спуснах с парашут във втората нямах никаква идея как се правят нещата. Оказа се, че планът ми да ги правя както реша ми се отплати. Но беше влакче на ужасите. Понякога все още е. 

– Как взимате важните решения в живота си? Имате ли система, по която действате, когато ги взимате или се доверявате на интуицията си?

– Обичам точните науки и цифрите. Ако мога да измеря дадено решение в цифри – смятам много. След това смятам пак. Фокусирам се най-много върху най-песимистичните прогнози и гледам да се придържам към някакъв план. Когато решенията са лични цифрите не могат да помогнат. Имам много силен инстинкт и за 40 години съм сгрешила в преценката само за 3-ма човека в живота си, затова използвам малко вътрешно усещане и повече рацио и common sense. 

– Знаем, че музиката e неотлъчна част от Вашето ежедневие. Чували сме истории за тримата тонрежисьори в главата Ви, които обичат да пускат специфични парчета в пикови моменти от ежедневието Ви. Какво според Вас ще пуснат на смъртния Ви одър? А за саундтрак на потенциален биографичен филм за Вас?

– О, аз си имам плейлист за погребението ми, готов, защото истински се надявам хората около мен да направят парти и по-скоро да празнуват това, което сме имали, отколкото това, че ме няма. Това, което си преживял, никой не може да ти го вземе и то си струва едно хубаво парти. Саундтракът на биографичния ми филм ще е горе-долу такъв: Kan Wakan, Florence and the Machine, Fat Freddy’s drop, Buckethead, Quincy Jones. 

– Каква е Вашата движеща сила? Какво Ви стимулира да правите това, което правите? 

– Не бих казала, че има едно константно нещо, което ме дърпа всяка сутрин за крака. Мотивацията може да дойде от много места и при мен постоянно се променя. Има дни, в които поглеждам как работят родителите на мъжа ми, как се грижат за малините и правят всичко сами от изгрев до залез, и си казвам: “Трябва да успееш, не спирай да развиваш този бизнес”. Има дни, в които просто ставам с адски много енергия, агресия и огън в себе си, и съм се научила да сублимирам всичко това в много работа. 

Може би най-честата ми мотивация е реакцията на хората, когато се докоснат до това, което правим – без значение дали е в бутилка или на сцена. Няма човек на света, който да не се мотивира от това. Парите също са много добра мотивация – липсата им или възможността за спечелването им. Не знам защо да работиш за пари в България все още има леко негативна конотация, но както смятам, че най-добрите неща не могат да се купят с пари, така и смятам, че тези най-добри неща може и да не ти се случат, ако си на ръба на мизерията и се храниш със слънчеви лъчи. 

– А как стигнахте до идеята за създаване на най-голямото стендъп комеди шоу в България? И на какъв принцип избирате жените, които да участват с Вас?

– Откакто се помня, се подпирам на някой бар и говоря страшни глупости, и хората около мен се заливат от смях. Истината е, че дължим всичко на Йоана Станчева от акушерско студио “Зебра”, която попаднала на Open Mic събитие под надслов “Нека покажем, че жените също могат да бъдат смешни”. Съответно, откачи и ни записа всички нас, без да ни пита. Година по късно, вече пълнехме зали, разпродавахме събития за 24 часа и знаехме, че можем нещо, което хората много харесват, и което е голям дефицит на родна почва. И така, вече ще станат 4 години и над 10 000 зрители. 

Жените, които работят с нас, не са актриси и не са професионални комици. Избираме ги, защото са непримирими, интелигентни и могат да пишат добре. Работим с жени, които са наясно със себе си, не се сравняват с другите, не се опитват да са като някой друг и може би най-важното качество – не се стремят да бъдат харесвани. Ненавиждам това качество в хората. Изключително досадни са хората, които на всяка цена искат да ти се харесат. 

– Какво бихте посъветвали жена, която би искала да има свой бизнес? 

– Да знае точно в какво е добра и това, в което й липсва експертиза – да потърси в партньор или в услуга. Да не се хлъзга по повърхността на това, че един предприемач може всичко, и да не се опитва да прави всичко сама. Да не се страхува да иска помощ, да иска повече пари и да казва “не”. Да става всеки път, когато пада и да обича грешките като най-скъпите си курсове и процедури, защото те изграждат предприемача, не дипломите и сертификатите. Да се ослушва много внимателно, защото най-добрите възможности са маскирани като неща, които на пръв поглед не си струват. Да вярва в бизнес кармата и да подкрепя тези, които са с по-малко възможности от нея. Да връща на обществото и да се занимава с благотворителност когато може, защото освен, че това наистина променя света – то променя и човека вътрешно. Да не се страхува да си изцапа ръцете и да забрави за термина “мъжко момиче”. Няма мъжки момичета – има предприемачи и за тях няма пол. 

– Вие сте човек, който влага 110% във всичко, което прави, но как успявате да опазите и да се погрижите за менталното си здраве?

– Успявам би било силна заявка. Менталното ми здраве невинаги е било Ален Делон. Имах изключително тежка следродилна депресия, която продължи над 2 години. Имах ужасни моменти и в брака си, в личните си отношения и в бизнеса, и съм била на много, много тъмни места психически и винаги съм се опитвала да се гледам отстрани и да хващам момента, в който имам нужда от помощ. Ходила съм на семейна терапия, в която се кълна, защото на два пъти ми е спасявала брака, който смея да твърдя, че в момента е един от най-здравите в наше време. Ходила съм и на индивидуална терапия, особено по време на локдауна през 2020, посещавах терапевтката си през Вайбър и не знам какво щях да правя без нея. Детето ми е ходило на терапия 2 години, благодарение на съвет от приятелка, и това го промени неузнаваемо и му помогна по начин, по който аз никога не бих могла, защото нямам нито знанието, нито разбирането за това. 

Вярвам, че всеки човек носи в себе си определено количество болка, тъга, натрупвания от миналото, детството си, стари връзки или родители, и само осъзнаването на проблемите е вече половината път извървян. Няма нищо срамно човек да потърси помощ и заедно с професионалист да атакува най-тъмните кътчета в себе си. Няма нищо срамно и в това да се провали. Важно е да се говори за менталното здраве точно както се говори за сексуалното здраве, защото това е в основата на качеството на живота. Важно е хората да споделят, когато не са ОК, както и да предлагат помощ, когато видят, че някой не е ОК. Може би аз живея в балон, но около мен едно от най-нормалните неща е някой да стане по средата на брънч в събота и да каже “отивам на терапия”, и да тръгне.

– А как успявате да запазите здравословния си външен вид? На какъв принцип избирате продуктите, които използвате? 

– Аз вярвам, че жените трябва да се поддържат, трябва да се грижат за себе си и да изглеждат добре. Вярвам, че част от щастието с което излизаш всяка сутрин от вас зависи и от това, което виждаш в огледалото. Обичам се. И се грижа за себе си. Полагам адски много грижи за косата си, за кожата си и за лицето си. Чета етикети като ненормална, пробвам нови продукти, процедури, винаги заделям пари за себе си и грижата за себе си, обичам да си изключа телефона и да седна на педикюр, да стоя 1 час под душа, да се мажа до припадък (заспивала съм с лосион за тяло в ръка). 

Подкрепям независими марки, български производители и честни брандове. Избирам качествени съставки, продукти, които не са тествани върху животни, и се радвам, когато знам, че парите ми отиват при малък търговец или производител. 

– Какво Ви стимулира да продължавате да правите това, което правите?

– Не знам дали има човек, който не флиртува с мисълта да спре да прави това, което прави, и просто да легне и никога да не стане от леглото. Всички се изморяваме понякога. А и няма достатъчно хора.

Не можеш да спреш да правиш това, в което си вложил сърце, пари, време и енегия. Хората са такива – обвързват се емоционално с това, с което се идентифицират, и могат да го правят и цял живот. Или поне докато има искра. За мен, работата е страхотна любовна авантюра,  и все още има голяма химия между нас. Когато това угасне – ще дойде ново нещо. Но нуждата от това да се развиваш, да си успешен, да можеш да се чувстваш полезен, пълноценен и успял са заложени във всеки един човек и във всяка една жена. 

– Ако бихте могла да въведете или промените един закон, то кой би бил той и защо? 

– Бих направила здравеопазването и лекарствата на децата безплатни. За мен майките и жените, които се грижат за деца, са най-уязвимата икономическа единица, и само ако имат малко повече подкрепа, ако могат да разполагат с повече средства, да работят, да се развиват, да учат- ние ще бъдем една много по-успешна и богата държава. 

– Има ли жена, на която се възхищавате и ако да – защо?

– Стигнах до момент в живота си в който се възхищавам на всички жени около мен. Възхищавам се на Юлия от Розовата къща, на Любомила от Дивите Животни, на д-р Таня Андреева, на жените зад фондация Оле Мале. Те дават много голяма част от животите си за каузи, които по никакъв начин не им носят дивиденти, нищо.

 Във времена на огромно консуматорство, егоизъм и егоцентризъм такива хора са извън всякаква рамка и носят в себе си нещо, което ми се иска да го има на хапчета и всеки да може да си го купи и да го изпие. 

– Какво мислите за разрастващата се CBD култура? Използвала ли сте CBD продукти и какво мислите за тях? 

– CBD културата и агрокултурата, която стои зад нея са бъдещето според мен. Доказани са ползите от конопената индустрия и колко много вредни емисии могат да изчезнат ако се обърнем към този ресурс, който е лесен за отглеждане и е абсолютно натурален. Използвала съм CBD козметика, в момента използвам такава и съм изключително доволна от ефектите.