Знаете ли, че едва 30% от научните изследователи в света са жени? В днешното издание на поредицата нямаме търпение да ви запознаем с една истински вдъхновяваща жена, решила да се развие професионално в света на науката. Милена Георгиева е доцент по молекулярна биология и магистър по клетъчна биология и ембриология. Научните ѝ интереси и търсения са в сфери като молекулярна биология и генетика, епигенетика и съвременна биомедицина. Автор е на над 50 научни публикации в реномирани международни списания. Ръководител и участник е в редица научно-изследователски проекти към национални и международни финансиращи агенции, популяризира науката в България с участия в радио и телевизионни предавания. Вижте какво разказа Милена пред екипа на Balli Go и разберете какво я мотивира да се отдаде на науката, лесно ли е да си жена учен и какви качества изисква подобна професия. 

– Какво представляват генетиката, епигенетиката и каква е връзката им с молекулярната биология?

– Молекулярната биология обединява генетиката и епигенетиката. Т.е. като говорим за биологичната наука, трябва да имаме предвид, че тя не е просто една наука. Тя обединява в себе си много и различни дисциплини. Генетиката изследва нашата наследственост. Начинът, по който тази наследственост се съхранява, реализира и като цяло как работи. Епигенетиката пък изследва всички фактори на околната среда, които влияят върху тази генетика. Молекулярната биология изследва тези молекулни механизми, които обуславят съхраняването, запазването, възпроизвеждането на генетична информация и факторите, които влияят на тези процеси. Тя си кореспондира с биохимията, биофизиката и други.

– Как стигнахте до това да учите молекулярна биология?

– Това беше период, в който имаше много голям интерес към медицинската наука, но нямаше толкова много университети и възможности. Аз за много малко точки не успях да вляза в специалност Медицина, а не исках да уча нещо друго, имах интерес към медицината. Въпреки че когато започнах да уча в езиковата гимназия в родния ми град Кюстендил, минах през много идеи за това каква исках да стана. Първо исках да стана журналист – обичам литературата, чета много, да използвам силата на словото, много ме вълнуваха тези неща. Писала съм и поезия, между другото! Но в един момент реших, че искам да бъда правист, и то прокурор. В 11 клас се случи да превеждам на мероприятие в родния ми град Кюстендил, на което американски доктори споделят нови тенденции в медицинската наука. Това беше много „УАУ!“ За мен това да съществуваш на този свят изисква да имаш някаква кауза и да я реализираш. Сметнах, че това е най-хуманната и най-жертвоготовната професия. Ти си готов и своя живот да рискуваш, за да спасиш чужд. Занимавах се вече с биология и химия и оттам някак си тази част с наследствеността винаги ме е привличала. Можех да изчакам една година и да кандидатствам отново, но влязох първа по успех в специалност Биология и така започнах да я уча. В началото много-много не знаех къде се намирам и какво правя и се учи ботаника, зоология, систематика и т.н. Взех си изпитите с отличие и записах магистратура Клетъчна биология и патология – биология на развитието.

И може би там усетих връзката между биология и медицина – преподаваха ни медицински специалисти по патология, пролиферация на клетките и т.н.. Всички тези неща са супер важни. Медицината има нужда от тази биология много, за да може да се направи наистина модерна хуманна професия. След това завърших магистратурата, отново защитих с отличие и една приятелка каза, че съм много подходяща за молекулярна биология в БАН – институция, която е на много високо академично ниво. В Института по молекулярна биология, в който попаднах веднага след защитата си, моите колеги ме увлякоха в биологията на ДНК, на РНК, протеините. Така през 2003 година аз стартирах своята кариера като млад учен, тогава беше обявено разчитането на човешкия геном. Именно това е най-големият проект, който е „крайъгълният камък“ в преобръщането на стандартната медицина към модерната медицина. Той постави основите на персонализираната медицина и е прецизен подход при прилагане на диетите, базирани на генетичния бекграунд и при прилагане на физическа активност.  Този проект спомогна разчитането на кода на живота и постави началото на съвременната биомедицина. Всички ние преди това знаехме, че има ДНК, че тя носи наследствеността, но не знаехме кои са гените и какво точно правят. Цялостната генетика на човека не беше разгадана в продължение на 20 години. Сега се усещам на мястото си, защото познанията, които имам в тази сфера, ми помагат всекидневно, за да съм полезна на хората. Партнирам с много медицински специалисти, с биолози, физици, химици и биофизици – това ми дава един много широк поглед. 

– Много хора си представят това да си учен по леко романтичен начин. Какво е всъщност да си учен и по-конкретно – жена учен?

– Има немалка доза романтика в нашата професия, защото това да разгадаваш тайните на клетките и гените е доста романтично като идея. Какво е да бъдеш учен? Модерната наука постави различни дефиниции на този въпрос, защото ако преди това учените бяха хора, които работеха в лаборатории, извършваха много сериозна научно-изследователска дейност, днес това да бъдеш само изследовател не е достатъчно. Трябва да бъдеш и комуникатор на наука, трябва да познаваш много различни сфери от живота, различни науки, защото тази мултидисциплинарност те прави готов да посрещнеш всички предизвикателства, които съвременната наука предлага. Само в нашата сфера ежедневно излизат стотици, да не кажа хиляди научни публикации, представящи резултатите на нашите колеги, които ние трябва да следим, за да бъдем в час. Така че това да си учен изисква и много сериозно логическо мислене – да можеш да анализираш и да синтезираш големи бази данни. Освен това трябва да бъдеш модерен. Представителната извадка са много мои колеги, които се връщат от чужбина и искат да работят в България, да бъдат учени, да изследват. Т.е. този романтизъм стои пред много хора. Когато един учен не успява да комуникира науката си правилно, той губи много сериозна част от смисъла на това, което прави. Защото това да бъдеш елитарен учен, професор, академик или член-кореспондент не е достатъчно. Отговорност на учения е да представи правилно научните данни, които са много и най-разнообразни, за да са в полза на хората. Така че, да, това е романтична професия, но и много тежка, защото ежедневно нещата са много различни, изисква се голяма любознателност и последователност.

– Кой е най-ценният урок, който сте научили от професията си? Дали това да поднесете информацията на обществото по подходящ начин?

– Това е едно от предизвикателствата. Но може би по-голямото предизвикателство е да вложиш цялата си енергия и усилия да изследваш процеса, от който се интересуваш. Например, аз работя в сферата на стареенето – молекулни механизми на клетъчното стареене. Голямото предизвикателство тук е да познаваш световната литература, да познаваш опита на другите автори, да имаш партньори, с които наистина да извършиш една стойностна научно-изследователска работа, за да можеш да направиш нещо със значение за обществото. Най-голямото предизвикателство е да сформираш екип, да имаш колеги и сътрудници, с които да правите смислени изследвания и да имате симбиоза в търсенето на отговорите на въпросите, които си поставяте. Непрекъснато трябва да сте запознати с новите технологии – непрекъснато се появяват експериментални постановки и човек трябва да бъде в час с тях. Както казах, нашата наука е трансдисциплинарна, обръщаме се и към изкуствения интелект, за да се направи асоциацията между една мутация с определено заболяване, дори да се направи връзката между тази мутация и индивидуалния пациент също изисква много сериозен анализ. Много често рецензентите ти връщат статиите с много коментари. Голяма е битката да докажеш, че си на световно ниво. В научните среди има платформи, на които се качва цялата информация. Дори понякога тя се качва независимо от нас и всичко се трупа в съответните платформи, където всеки може да те провери и да види каква статия си публикувал, с кого работиш и т.н.

– Това е и огромно психологическо предизвикателство. Как успявате да не „прегорите“?

– Търся си мои начини – четене, учене на чужд език, тичане, разходки, слушане на хубава музика. Дори медитация, която в никакъв случай не е за подценяване, защото тези няколко минути, в които човек чува шума на мозъка и на цялото си тяло, са супер важни. Тогава можеш да осъзнаеш колко много шум има в теб самия и колко трудно е да го подредиш.

Да знаеш на кои звуци и тоналности да обърнеш внимание, кои са важни и кои да заглушиш. Това е като генетиката и епигенетиката – едни гени трябва да се изявяват, други – не. 

Много съчувствам на младите хора, които ще имат голям проблем да подредят шума в себе си, който е отражение на шума в обществото. Но пък технологиите, с които децата са свикнали, са много полезни и те се справят по-бързо с това, което ни предстои – тази цялостна дигитализация. Искаме или не искаме, ние сме част от нея.

Големият ми племенник излиза навън без да си търси телефона, докато по-малката му сестра не излиза без него. Слава богу, той все още има интерес към механиката – обича да разглобява, да прави разни неща, което е супер.

– Според Вас как ще се отрази цялата тази дигитализация на бъдещите поколения?

– Искрено се надявам и вярвам, че човешкият организъм има много силни адаптивни способности.

Ако този стрес, който изпитваме в момента, не се превърне в един постоянен дистрес, ние ще можем да се адаптираме. И това сме го доказали исторически – първата световна, втората световна, граждански войни, 5 века присъствие. Въпросът е това да не се превърне в продължителен дистрес, защото тогава вече ще има негативно отражение. Ще доведе до много високи нива на депресия, невродегенеративни заболявания и стомашно-чревни разстройства, защото мозъкът и червата са свързани и невротрансмитерите непрекъснато взаимодействат помежду си и изпълняват много важни физиологични функции.

А тази биохимия ние унаследяваме от нашите родители и прародители.

Има много сериозни изследвания, които показват, че хора, които са наследници на родители и прародители, които са преживели много сериозен дистрес по време на световните войни например, на гражданските, по време на геноцид, на глад . Всичко това се е отразило на биохимията, на епигенетиката, защото тази биохимия се отлага върху нашето ДНК и ние предаваме тези химически сигнали върху ДНК на нашите следващи поколения. И дори ние днес да живеем добре, ако сме потомци на хора, които са били с тежки депресивни състояния и суицидни поведения, това нещо се отразява биохимично върху ДНК на следващите поколения. И аз мога да живея в прекрасни условия, но ако съм наследила тази биохимия, колкото и да е прекрасен животът ми, моята психика ще има потенциал много лесно да отключи депресивно състояние.

Има изследвания, които показват, че когато сме наследници на родители и прародители, които са живели в тежки условия, нивата на кортизол генетично са предразположени да бъдат по-високи в нашия организъм, съответно ние се справяме по-трудно със стреса.

– Вие много често говорите за взаимовръзката между храната и човешкото поведение. Ако в най-ранна възраст се установи , че детето има подобна предразположеност, последствията могат ли да се предотвратят с начина на хранене?

– Определено могат. Храната е много мощен фактор, който модулира изявата на нашите гени. Освен че е източник на енергия, тя е източник на важните микро- и макронутриенти, които са много мощни кофактори в биохимичните реакции в човешкия организъм. Тези нутриенти са есенциални, защото те успяват да опосредстват реакциите, при които химическите модификации, химическите групи се натрупват върху молекулата на ДНК.

Емблематичен пример за това са пчелите. В един кошер всички пчели са с една и съща ДНК. Но в началото ларвите се хранят различно. Ларвите, които са предопредели да станат пчели майки се хранят само с пчелно млечице, а останалите, които ще станат пчели работнички –  с пчелен прашец. В резултат на това специфично хранене десетки гени променят своята експресия и способстват за моделирането на коренно различно поведение. Ето къде е ролята на храната.

Затова когато човек забележи, че има някакви депресивни състояния и е склонен към сезонни депресии, несправяне със стреса, много лесно може да провери какви дефицити има във себе си като микро- и макронутриенти. И може да започне да се снабдява с витамин B или серотонин, мелатонин. Като в никакъв случай не препоръчвам хората да си купуват на своя глава важни микроелементи, всичко си има граници. Храната може да бъде лекарство само когато подхождаме с разум, мисъл, логически подход. Разумен е подходът, в който се храним съобразено с нашето тяло, с нашата физическа активност, с количеството, което е необходимо, без да се лишаваме.

– Вие говорите за качествена и чиста храна. Какво е определението за качествена и чиста храна и как можем да ги открием?

– В днешно време с тази индустриализация това става все по-трудно. За мен качествената храна е лишена от добавянето на химически подобрители. Не мога да си позволя да кажа, че хората трябва да се хранят само с екологично чиста храна, защото това е невъзможно.

Много са нивата, на които храната може да бъде замърсена. На ниво производство – с пестициди, хербициди при растенията, с хормони и антибиотици, когато говорим за животински видове. След производството на храната – нейното съхранение, с нейното изменяне с подобрители, оцветители, овкусители, консерванти. След като наблъскаме храната с толкова много химия едва ли усвояваме най-добрите микро- и макронутриенти като въглехидрати, мазнини и протеини.

Така че ми е трудно да дам съвет къде може да се намери подобна храна. Като родители е важно да даваме добър пример за своите деца. Ние рисуваме върху тях като бял лист хартия с всекидневното си поведение и навици.

– Добре обсъдихме темата за грижата отвътре, нека сега поговорим и за грижата отвън. Как да поддържаме кожата си?

– Когато говорим за кожата, най-големият орган в човешкото тяло, се захващаме с най-разнообразни модерни тенденции, за да се поддържаме млади, сияйни и красиви. Не осъзнаваме, че всъщност грижата за кожата започва отвътре. Защото синтезът на колаген, поддържането на тези клетки и тяхната специализация, тяхната регенерация зависят от начина, по който вътрешно се грижим. А това става с правилно хранене, с начина, по който си набавяме витамините, които са отговорни за поддържането на кожата – А и Е.

Разбира се, че трябва и да хидратираме кожата, да я предпазваме от UV лъчите и фотостареенето, което те предизвикват, от мръсотията, да я почистваме добре (особено след дълъг ден). За мен естествената визия е най-красива. Разбира се, внимателно и интелигентно подсилена, но без прекалено много грим.

В това вярвам аз като жена, която е суетна към начина, по който изглежда, като учен, който е верен на науката си и като човек, който разбира молекулните механизми на стареенето.

От фотостареенето можем да предпазим кожата си чрез слънцезащитни кремове, чието съдържание внимателно подбираме – без химикали като алуминий, например. Невинаги скъпият продукт е най-добър.

– За финал какво ще посъветвате жените, които са се обърнали към науката и искат да се развият в тази сфера, да станат учени? Какво бихте им казали като човек, който ври и кипи в тази професия?

– Науката, особено на Запад, е сфера, в която преобладават мъжете, защото се изисква доста голяма доза самоотверженост и себеотрицание. Майката е отговорна за цялото семейство, за повече неща. Жените, които искат да бъдат добри в каквото и да е, не само в науката – на първо място трябва да са готови да бъдат много постоянни, много упорити, да се борят в един мъжки свят, колкото и дискриминативно да звучи. Трудно е, но не е плашещо. Жената като психика, като тяло, като физиология, като разсъждения и като майчински инстинкт има много голямо значение за развитието на която и да е било наука. Женският подход, тази женска сила, която е огромна и в същото време нежна, има голямо значение. Особено в сферата на биологията – науката за живота – това значение е двойно по-голямо. Трябва да са готови да бъдат себе си, да слушат инстинктите си, защото те няма да ги подведат.