0 items
No products in the cart.
Return to ShopВ тазседмичното интервю от кампанията “Жените, които ни вдъхновяват” разговаряме с Мариана Пенчева, която е абсолютното въплъщение на вдъхновяваща личност! На 27-годишна възраст Мариана започва да се грижи за 9 деца, на които е преподавала в училището, впоследствие затворило врати. За нея това е толкова естествено стечение на обстоятелствата, колкото за нас е фактът, че след събота идва неделя. Мариана е безкомпромисна в добротата и грижата си за околните, а начинът, по който говори за децата и тяхното развитие, е не само стоплящ сърцето, но и безкрайно вдъхновяващ. Запознайте се с Мариана Пенчева!
– Здравейте, Мариана. Оценяваме много, че успяхте да ни отделите от времето си, предвид факта, че се грижите за девет деца. Как всъщност се стигна до този момент и от колко време децата са при вас?
– Здравейте,
Първо, искам да благодаря за високата оценка. За децата се грижа от 2014 година, когато училището, в което те учеха, а аз работех, затвори врати. Аз не съм приемен родител и те не са сираци, аз съм човек, който обича да помага и има добрата воля да го прави. Моята тогавашна цел беше те да имат възможността да завършат успешно своето образование и вече седем години и повече работя по реализирането й и се чувствам удовлетворена от резултатите.
– Защо избрахте преподавателската дейност? И как пътят Ви отведе да бъдете преподавател в пансион?
– Сърцето ми избра преподавателската дейност. Всички знаем, че да си учител е не просто професия, тази потребност се ражда в ума и в душата на човек и той няма как да не я следва, ако иска да бъде щастлив. Учих философия, право, психология, но исках да работя с деца. След като завърших, преминах през няколко месеца упорито търсене и много перипетии, като на 13 септември 2010 бях повикана на интервю за работа. Приех я и два дни по-късно беше първият ми учебен ден като учител, който помня сякаш беше вчера.
– Хората едвам се справят с организирането на две деца, a Вие се справяте с цели девет. Как успявате? Имате ли система, която сте си изградила за деня, седмицата или месеца?
– Ключът наистина се крие в добрата организация. Когато всеки знае своите задължения и дава всичко от себе си за останалите, нещата се случват както трябва. Имаме си дежурни, имаме си „майстори” в една или друга дейност. Има кой да ремонтира, кой да направи най-вкусната вита баница или интересен десерт, от който да си оближеш пръстите, имаме хора, които обичат да чистят и подреждат, да мият чинии. И най-важното – учим се един от друг всеки ден.
– Кое е най-голямото предизвикателство, което сте имала, свързано с отглеждането на деца? Какво научихте от него?
– Аз съм идеалист, мечтател, който дълбоко вярва, че няма нищо невъзможно и който приема предизвикателствата като приключения. Винаги гледам от добрата страна на хората и на случващото се и все пак… урокът, който научих във времето, е, че не можем да спасим всички, може да искаме, да вярваме, да положим усилия, но няма ли отсреща желание, ние можем да изминем само половината път.
– Децата са в различни възрасти и всяка от тях си върви със своите особености и тревоги. Вие сте първият и най-доверен човек, към когото те се обръщат, но към кого се обръщате Вие, когато Ви е нужен съвет?
– Хубавото на това, което правя, е, че съм обградена от хора, които приличат на мен по сърце. Те далеч не са учители, но вярват в нас и в нашата кауза и в бъдещето на децата, в равния шанс, затова аз винаги имам към кого да се обърна за съвет и усещам подкрепата и одобрението на хората и то най-вече на Човеци с главно „Ч”. Това ме прави щастлива и ме кара да вярвам, че съм на правилния път в живота си.
– Наистина е изключително вдъхновяващо колко много се раздавате за тези деца, но това неимоверно носи своите последици. Как успявате да се погрижите за менталното си здраве и да разтоварвате напрежението от плещите си?
– Всеки човек има нужда да „презареди батериите” от време на време. И аз, разбира се, го правя. Обичам да пътувам с децата и с нашето куче, обичам да чета книги, обичам кулинарията, обичам изкуството, често рисувам, пиша поезия, проза. Творя. Харесва ми да създавам неща с ръцете си, това ме успокоява и презарежда.
– Ако можете да промените или въведете един закон в България – кой би бил той и защо?
– Несъмнено законът, който бих променила, би бил свързан с образованието, може би бих сменила принципа на „делегираните бюджети” за училищата, според който всяко дете „носи” на училището определена сума пари годишно. Децата нямат цена и не бива това да е критерий.
И още – не можем да очакваме високо качество в образованието, когато единствените промени, които налагаме, са свързани с намаляване обема от знания, въвеждане на тестове, премахване на елемента с мисленето. Училището трябва да съчетава традиции и модерност и да се адаптира според нуждите на децата, но и да възпитава в основни ценности и да ни учи на живеене. Заставам зад холистичното образование и индивидуалния подход към всяко дете.
– Какво Ви мотивира да правите това, което правите?
– Безусловната обич към всички деца, вярата, че всички те са добри и им е нужна малко помощ, за да вървят по правия път и да се развиват. Мотивира ме призванието ми да бъда учител. Мотивира ме удовлетвореността от работата, възможността да помагам и да направя света по-добро място.
– Има ли догма в съвременното общество, която приемате за абсурдна и бихте искала да промените?
– Няколко са нещата, които не одобрявам в съвременното общество – на първо място, предразсъдъците към различните. Трябва всички ние да бъдем по-толерантни към болните, бедните, различните по етнос и националност, защото навсякъде има добри хора и не бива да съдим хората по социалния им статус. Преди да сложим етикет, нека помислим какъв ли е животът на този човек и как ние бихме се справили, ако сме в неговата ситуация.
На второ място, за жалост, в съвременното общество много са тези, които мислят първо за себе си и подхождат егоистично, без да се замислят колко много могат да дадат на другите и колко по-добро би било обществото, ако осъществим заедно тази промяна.
Преобърнатите ценности също са проблем, от който тепърва ще следват последици и ето тук е мястото на родители, учители и общество като пример, коректив и подкрепа.
– Как взимате важните решения в живота си? По-скоро се доверявате на интуицията си или предпочитате рационалния подход?
– Аз съм човек със силна интуиция и често й се доверявам, защото опитът ми е доказал, че не бърка, но вярвам и в рационалния подход. Трябва да бъдем премерени и балансирани в делата и решенията си и така ще живеем по-добре.
– Има ли жена, която Вас Ви вдъхновява така, както Вие вдъхновявате околните?
– Не е една жената, която ме вдъхновява. Аз съм заобиколена от цяла дузина вдъхновяващи жени, с които животът ме среща покрай децата. Всяка от тях има своя житейска мисия и дава най-доброто от себе си, всяка от тях е притегателен център, който събира единомислещи и най-важното всяка от тях има сърце, готово да побере много човешки съдби. Възхищавам им се, взимам пример от тях и ги обичам заради това, което са.
– Коя според вас е най-голямата сила, която притежава една жена и защо?
– Най-голямата сила на жената е, че прави нещата с любов и вдъхва на всичко живот – това е, което ни отличава от другата половина от човечеството.
– Какъв съвет бихте дали на всички дами, до които ще достигне Вашето интервю?
– Скъпи момичета, борете се за това, което иска сърцето ви и правете света около вас по-добро място, защото там живеят и ще живеят нашите деца, а те го заслужават.
– Кой е най-ценният урок, на който са Ви научили децата?
– Най-ценният урок – да обичам безусловно, да давам всичко от себе си, да прощавам, да вярвам в мечтите си, да знам, че няма нищо невъзможно.
– Споделихте, че обичате да четете и пишете. С кое произведение бихте описала живота си и защо?
– Бих описала живота си с книгата “Отвъд черната дъска” на Стейси Бес, защото историята е за една учителка, която прави всичко възможно да възпита добри и достойни хора.
——————–
Мариана и децата са отново в активна кампания по набиране на средства и материали, които са необходими за тяхното по-леко съществуване.
Ако искате да подкрепите това невероятно семейство, можете да се включите, като тук ще откриете списък с всички необходими неща и банкова сметка.
It is a long established fact that a reader will be distracted by the readable content of a page when lookin