Медията за родители „Майко Мила!“, фондация „Майко Мила“, благотворителната инициатива „Оле Мале“, комедийните спектакли “Три жени на микрофона”, поредица книги… Това са част от начинанията, с които Красимира Хаджииванова ни вдъхновява от години! Освен всички тези “дини под една мишница”, тя има време и сили да бъде и отдадена майка!

Заедно с Елисавета Белобрадова тя покорява връх след връх, като никога не крие информацията за паденията по пътя. Можете да видите защо се възхищаваме на Красимира Хаджииванова чрез тазмесечното интервю от поредицата “Жените, които ни вдъхновяват”.

– Здравейте, Красимира, благодарим за отделеното време. Вие сте жена, която е ангажирана с много разнородни дейности. Можете ли да ни разкажете за тях и как животът Ви се разви в тази посока?

– Здравейте и на вас! Като прочетох въпроса, си дадох сметка, че наистина са много и разнородни дейностите, с които съм се захванала. Как се е стигнало до тях? Поредица от случайности и закономерности вероятно. В училище исках да стана лекар, археолог и следовател и не станах ни едно от трите, което показва, че понякога мечтите ни нямат нищо общо с възможностите и може би така е по-добре.

Това, което знаех със сигурност, беше, че исках да работя веднага. Това до голяма степен предопредели по-нататъшния развой на събитията. Учих една година Словашка филология във факултета по Славянски филологии и се преместих във ФЖМК, за да имам време и за работа. Работила съм на невероятни места (“Нощен труд” например, хаха), но постепенно ми се избистри идеята за онлайн медии.

Така от 2001-ва, след като се прибрах от едно злополучно 6-месечно пребиваване в Щатите, започнах работа в един от сайтовете на Българския икономически форум, след това съм работила в “Дневник”, за кратко – в Програмата за превенция на ХИВ/СПИН, след това акостирах за 6-7 години в една от най-големите онлайн медийни групи – Investor.BG (където научих много), след това на още 1-2 места и накрая реших, че искам да работя за себе си.

Така започнах да работя за различни проекти на свободна практика. След това родих и се запознах с Елисавета, направихме Майко Мила и Оле Мале и ето ме тук днес. Ако бях станала археолог, нямаше сега да го водим този разговор.

 – Разкажете ни малко за коледната кампания на “Оле Мале!” и как всеки от нас може да вземе участие в нея.

– Това е нашата шеста коледна кампания, в която предлагаме великолепните коледни играчки и декорации, произведени от майки на деца с увреждания от различни краища на България. В момента сме в нейния разгар, като това означава, че имаме доста корпоративни поръчки, доста индивидуални, присъстваме на няколко корпоративни базара, както и на традиционния ни годишен коледен базар в Сердика Център от 14 до 23 декември включително. Там от години безвъзмездно ни предоставят щанд, за което сме безкрайно благодарни и признателни.

Партньорите ни от ФАНТАСТИКО пък също традиционно ни подкрепят, като предлагат наши коледни продукти – тази година можете да намерите при тях разкошни коледни покривки в различни десени и форми, както и страхотни играчки за елха. Нямаме думи, с които да опишем благодарността си и към тях.

И не на последно място – имаме и онлайн магазин, който в това време от годината ври и кипи. Как можете да вземете участие? Като дойдете на щанда ни  в Сердика Център, като си купите наши продукти от ФАНТАСТИКО, като си поръчате нещо от онлайн магазина ни тук www.olemale-shop.bg или просто като разпространите каузата ни от уста на уста и така спомогнете за популяризирането й.

Благодаря лично от сърце на всички хора, които и тази година ще изберат нашите продукти за своя дом и за подарък на любими хора.

– Какво Ви стимулира да се обвързвате с всички тези дейности? Кой е Вашият мотив сутрин да ставате от леглото и да подхващате всички задачи?

– Често ми задават този въпрос за ставането сутрин – явно на повечето хора им изглежда трудно. Аз обаче винаги съм ставала рано и съм хуквала по задачи, даже сега си давам сметка, че в последните години съм се разглезила и го раздавам по-бавно. По същество – това, че работя за себе си и правя това, което ми харесва, е доста голям стимул човек да става и да си върши работата. А също и това, че мога сама да определям (до голяма степен) програмата си – за мен е безценно.

– А как успявате да се справите с всичко? Как успявате най-вече да се погрижите за своето психично и физическо здраве?

– Никога не съм успявала да се справя с всичко, това е някаква утопия. В началото, като направихме Майко Мила, работех основно след като детето заспеше, демек – след 11 ч вечерта. След 1 година вече нямах сили за това и си дадох обещание, че повече няма да работя вечер. В общи линии, спазвам го.

Други неща, които спазвам – не приемам нищо на живот или смърт, позволявам си да отказвам някакви неща, да казвам “не” и т.н. Гледам да си почивам, да спя, да се разхождам и други такива дребни, но съществени за психическото здраве практики.

– Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се сблъсквала в своя професионален път до този момент и какво научихте от него?

– Да вдигна от нулата нещо ново е най-голямото ми професионално предизвикателство. Но понеже никога не съм гледала на бизнеса си като на работа от 9 до 5 – защото никога собствения бизнес не е такава работа, може би не усещах умора. Тя идва едва след като си постигнал някакви успехи и можеш да се поотпуснеш и да погледнеш назад. Тогава виждаш какво си сътворил и че то е имало смисъл.

– А в своя личен път?

– Може би загубата на майка ми. Тя си отиде няколко дни преди да навърша 29, не че това има значение, защото човек никога не е подготвен за загуба на родител. Но това със сигурност е едно от най-големите емоционални предизвикателства за мен, а след него е раждането и отглеждането на детето ми. Тоест даването на нов живот и изпращането на един стар живот – няма откъде да знаеш как ще посрещнеш, поемеш и обработиш тези емоции.

 – Предприемачеството е сложна задача, с която Вие доста успешно се справяте. Кои според Вас са качествата, които ни правят успешни и ни помагат да се справим с ежедневните предизвикателства?

– Да разбираш от това, което правиш, е доста съществено условие. В моя случай – да можеш да се изразяваш добре, да си грамотен, да не се потискаш от неуспехи, провали или негативно мнение, но да можеш да взимаш конструктивната обратна връзка, когато я има, разбира се. Да си гониш целите и да си вършиш сам работата, да намираш и предлагаш решения, да можеш да създаваш и управляваш общности.

– Как взимате важните решения в живота си? Имате ли система, по която действате, или сте от хората, които по-скоро се доверяват на интуицията си?

– Ами, мисля, мисля и се хвърлям. Понякога обсъждам с хора, които знам, че могат да ми дадат адекватна обратна връзка, защото ме познават добре. Имам добре развита интуиция и за доста решения ми е помогнала, включително професионални, да не кажа, че предимно за такива.

– Ако можехте да промените или въведете един закон – кой би бил той и защо?

– Щях да променя начина, по който се кандидатства в гимназии и университети, както и учебната програма в училищата. Мисля че е тотално неадекватна към децата и младежите днес. Иначе бих искала да проведа проучване по проблема с и-краткото. Имам професионален интерес по темата и действително искам да разбера защо хората пишат и-кратко в множествено число – какво е обяснението зад този феномен.

– Кои са жените, които на Вас Ви служат за вдъхновение?

– Всички жени, които управляват сами живота си, знаят какво искат и си го преследват и взимат. Жени, които са преодолели сами трудности, препятствия или някакви ограничения – наблюдавам с възхищение това, което жените в Иран извоюват за правата и свободата си. Харесвам жените, които са самостоятелни и нямат нужда от нечие одобрение или позволение, за да си кажат мнението, за да направят нещо, да пътуват или да работят това, което искат.

– Какво бихте посъветвала жените, които искат тепърва да се захванат със социално предприемачество?

– Да идентифицират добре проблема и решението и да действат смело. Да не се страхуват да търсят партньори и съмишленици – винаги някой някъде може да даде обратната връзка или идеята, от която имаш нужда.