“Горска кошута с широко отворени очи.” Така се определя самата тя. Допълва, че често ходи боса по пясъка и в гората. Изтъква и че е зодия овен, “ама не от най-крайните и все пак овен – доста деен и немалко луд.”

Такава е Гери Данева – тазседмичната героиня в поредицата на Balli Go “Жените, които ни вдъхновяват”.

Чисто формално е също толкова интересна: завършила е хуманитарна гимназия с френски, след което е придобила бакалавърска степен по културология. Не се е спряла с това. Става Магистър по Публичен мениджмънт към Европейските институции. Покорява и втора магистратура – „Мениджмънт и социализация на културното наследство“, както и курс по икономика към Харвард и програма по предприемачество в Америка.

Едва ли ще ви изненадаме, като кажем, че освен родния ни български език владее английски, френски и испански.

През последните 5 години работи по създаването на общности. До този април работи във Фондация MOVE.BG, където прилага много от нещата, научени в Културологията.

Подозираме, че тя разполага с повече часове в денонощието от нас или поне с различна дължина, защото намира време и за “Лъвско сърце” – ултра крос триатлон, който организира с приятели. Организира и сърф лагери, спортни лагери, йога уикенди, нестандартни тиймбилдинг активности.

Можем да изпишем за нея цели книги (може би следващо начинание на Balli Go? 😉 ), но е време да се насладим на собствените й думи в интервюто, което даде за нас:

– Привет, Гергана, много Ви благодарим, че ни отделяте от своето време. Определено сте много интересна и изпълнена с енергия личност. За да въведем читателите ни във Вашата история, бихме искали да започнем със сегашното Ви занимание – “Дивото зове”. Разкажете ни какво точно представлява и как се зароди идеята за него.

– Благодаря за поканата! “Дивото зове” е „Агенция за пакости“. Активностите, които организирам, имат за цел да раздвижат, развълнуват, учудят и побутнат участниците да преминат границите си, да се доближат до природата, да придобият ново умение и да научат нещо ново за себе си.

Създадох агенцията в отговор на няколко въпроса: С какво искам да се занимавам; кое да бъде следващото ми работно място; а дали трябва да бъде конкретно такова… дали трябва да имам работно време… дали трябва да следвам корпоративни ценности или мога да последвам собствените си? Мога ли да придам работна форма на всичките си хобита и какъв ще е резултатът; защо изобщо използвам думичката „трябва“… и т.н. и т.н.

Наименованието „Агенция за пакости“ идва от лапсус, вместо „Travel agency“ казах „Trouble agency“… и така си и остана. Агенция за пакости ,,Дивото зове” има за цел да възстанови връзката на човека с природата, като събуди дивия аспект в душата и тялото. Вярвам, че всеки от нас има по един скрит дивак (или дивачка) в себе си, който чака да бъде пуснат на свобода.

Дивото ви зове да скочите в дълбокото езеро, да се спуснете по бурната река, да изкачите стръмната планина, да сърфирате по вълните, да колоездите, бягате, катерите и разбира се – да танцувате. Организираме приключения и лагери в четири посоки:

• Сърф и йога лагери
• Спортни лагери и тренировки
• Селски и културен туризъм
• Планински приключения
• Relax & restart събития
• Нестандартни team building активности (напр. курс по оцеляване)

– Вие имате изключително богата биография, която основно гравитира около културологията, преди да поеме по горския път. Какво Ви тласна точно към дейността, свързана с културата?

– Културната сфера не е нещо, което сама избрах. След 12-и клас исках да уча „Международни отношения“, това беше модерно. Не ме приеха и влезнах в специалност „Културология“ с нагласата да се преместя МО. В края на първия семестър осъзнах, че съм попаднала на точното за мен място. Обожавам хуманитарните дисциплини. Те изобилстват в катедра „История и теория на културата“. Имахме право на избор за посоката на образованието спрямо интересите ни, били те в посока социология, психология, философия, културна история или културен мениджмънт.

– Стажът в Европейската комисия също звучи като интересно и полезно преживяване. Как се стигна до работата Ви там? Споменавате, че не е е било Вашето поприще на развитие – какво Ви отблъсна от там?

– Желанието да работя в Комисията се породи по време на първия ми магистър „Публичен мениджмънт към Европейските институции“, последният да затвори вратата. Стажът в Брюксел ми даде възможност да попътувам сама, да срещна интересни хора, да се предизвикам и да видя, че Европейската Комисия не е най-великото място на света. Напълно излишно е да слагаме етикети и да робуваме на авторитети. Лесно за казване, трудно за изпълнение. В отдел Култура, младежта и спорта правих оценка на проектопредложения по програма Творческа Европа. Огромните структури не са за мен, а и прекалено преходно се чувствах в този град. Предложиха ми няколко пъти да удължа стажа си – отказах.

– Интересно е, че когато се връщате отново в България, започвате срещи с хора от културния сектор, за да откриете своето поприще на развитие. Как знаехте кой ще Ви е полезен и как да зададете правилните въпроси, за да получите правилните отговори?

– Учих се в движение. След като се прибрах, бях убедена, че работа през jobs.bg няма да си намеря. Не исках да работя в корпорация. Следователно си казах, че е хубаво да опипам почвата и да създам предпоставки за някое интересно занимание, така и стана. Срещах се с експерти от Министерство на културата; бивши преподаватели; артисти и всички те ме препращаха към други хора с интересни начинания. Така се стигна до разписване и изпълнение на проект „Танцуваща София“.

– Вие сте втората дама, която интервюираме и е работила във фондация MOVE.BG. Какво ще ни разкажете за работата си там – какво научихте, какво видяхте, какво дадохте? Разкажете ни някоя забавна история от времето, прекарано там.

– Трудно ще ми е да опиша в няколко изречения какво ми е дала и какво съм успяла да си взема от работата във Фондацията. На първо място изключително много контакти във всякакви области. Първоначално работих по един европроект, свързан с жени – жертви на домашно насилие. Преди да се захвана, си казах: Леле, как ще се справя с това? На четвъртия месец видях, че страшно няма и че хората в 80% от случаите имат нужда да бъдат изслушани, другото е бонус, както обича да казва моят любим. Следващото ми начинание беше културна програма, включваща организация на проучвания, събития, дискусии, изложби, пърформанси. Трета голяма стъпка в MOVE.BG – създаване и менажиране на coworking пространство. Тук задачите бяха много и разнородни. Страхотна школа за развитие на креативност и справяне с кризисни ситуации.

– С какво се занимава човек, който създава общност на работното място? Това е една много ценна професия за всяка компания, която иска да има адекватни отношения със служителите си, но зад това стои много работа. Разкажете ни малко за това.

– Срещаш се с хора, много хора, ежедневно! С времето се научаваш бързо да разчиташ слаби сигнали и да се досетиш кой къде ще пасне най-добре в рамките на организацията. Бързо се ориентираш на кого с какво може да си полезен и обратното. Забавна работа е. Един ден в офиса влиза ядрен физик, на следващия – артист. В повечето случаи търсят подкрепа, като и те самите са готови да окажат такава на организацията, защото се припознават в ценностите й.

– Да се върнем на Вашата дива страна – Вие участвате от пет години в ултра крос триатлона “Лъвско сърце”. Какво представлява за Вас това състезание?

– В “Лъвско сърце” участвам като организатор . За изминалите шест години от създаването си “Лъвско сърце” се превърна в едно от най-атрактивните и тежки предизвикателства в българския спортен календар. Трасето от 140 км преминава през природните забележителности на Приморска Странджа и покрай 12 тракийски светилища. Състезанието съчетава спорта на открито с мистичната култура и природа на региона, а целта му е да събуди свръхчовешкото във всеки участник – неговото „лъвско“ сърце!

Емоцията, приключенията и предизвикателствата, пред които се изправяме за осъществяването му, не могат да бъдат описани с думи. По-голямата част от състезателното трасе се намира буквално „в дивото“. Горските пътеки, там където ги има, следва да се маркират и обезопасят. Налагало ни се е да строим мост и да метем гората на места. Това е свръхчовешко усилие както за участниците така и за нас, организаторите. Екипът е страхотен и всички се раздават на макс. Втората година не бяхме спали 36 часа преди състезанието. Сега вече владеем ситуацията доста по-добре и не минава толкова тежко.

Официално участие в състезанието нямам. Преди третото издание, докато бяхме на катерене, Сашето (наш близък приятел) предизвика екипа да минем трасето като състезатели – приехме. Това се случи в началото на февруари. За шест месеца се подготвихме за изпитанието. Това е най-сериозният спортен етап в живота ми, до този момент. Тренирах по 6 пъти в седмицата и никога не пропусках. Беше велико! С всеки изминал ден се чувствах все по-силна. Развих страст към спорта, която действа като наркотик. Започнах да ходя и на други състезания по триатлон, включително и в чужбина. Благодарение на тези физически и психически изпитания, развих ново ниво на увереност в себе си. Всичко е възможно, стига да си готов да платиш необходимата цена.

– Какво Ви мотивира да правите това, което правите?

– Мотивира ме красотата на природата, ефектът на преживяванията върху участниците, малките-големи промени у хората и мен самата, щом се докоснем до непознатото заедно. Приятелите ми също ме мотивират и подкрепят. Аз съм щастлив човек, с толкова прекрасни личности около себе си. Мотивира ме това, че във вторник сутрин си позволявам да отговоря на въпросите ви от двора на баба ми в Родопи, след като съм подрязала асмата, измила басейна, нарязала картофи за обяд… С две думи – свободата да бъда там, където искам да бъда!

– Вашата работа определено включва интелектуално и емоционално напрежение. Как успявате да се справите с него? Как успешно се грижите за емоционалното си здраве?

– Спортувам, прекарвам време насаме, сред природата, интересувам се от психология, имам си собствени ритуали и церемонии, танцувам, ходя боса. Често си говоря сама. Когато не мога да осмисля дадена емоция, сядам и пиша. Споделям и с приятелите си. С Ирина си пишем писма откакто не живея в София. Психоанализата също работи.

– Как взимате важните решения в живота си? Доверявате ли се на женската си интуиция или по-скоро се стараете да имате прагматичен подход?

– За важните неща в живота се опитвам да миксирам интуиция и рационалност, но в крайна сметка интуицията надделява.

– Кое е най-голямото предизвикателство, което сте имала в своя кариерен път и какво научихте от него?

– Няколко пъти прочетох този въпрос и да ви кажа честно в съзнанието ми не изниква конкретна ситуация, а по-скоро етапи. Моментите, в които се захващам с нещо ново и съм съвсем в началото. Наред с вълнението от новото винаги присъства и доста неприятен страх и едни гласчета „ще се справиш ли“; „с това ли наистина искаш да изпълниш времето си“. И така, докато не докажа сама на себе си, че страшно няма и че започнатото не представлява абсолютно никаква трудност, че даже се справям добре. Много интересно, защо всеки път се забърквам в същите въпроси и стигам до същия отговор. Явно имам да уча как да се страхувам по-малко.

– Ако можехте да промените или въведете един закон, какъв би бил той и защо?

– Бих въвела съдебна реформа за премахване на политическите и корпоративни влияния във ВСС и пълната липса на контрол върху главния прокурор.

– Има ли жена, която Вас Ви вдъхновява; към която гледате, когато сте в трудна ситуация?

– Има много жени, които ме вдъхновяват. Нали знаете: учителят идва, когато ученикът е готов. Тъй че в различните етапи от живота ми се появяват различни учители. Имам приятелки с лични бизнеси, на ръководни позиции. Има и такива, с които с часове можем да философстваме и да нищим смисъла на живота. Обожавам тези съкровени разговори. Повечето пъти след като обсъдим „трудната ситуация“, настава смях. Често си припомняме да не се взимаме много насериозно.

– Една от нашите цели, като екип и бизнес, е да информираме хората относно ползите от CBD продукти за тялото и кожата. Вие използвали ли си някога такива и ако да – какъв ефект сте усещали?

– Много интересно. Не съм пробвала, но определено бих!

– Как успявате да се грижите за външния си вид пълноценно? Имате ли рутина, с която поддържате здравето на кожата си?

– Да, имам. Раздвижвам се ежедневно. Спортувам, като се старая фокусът да не е външният вид. Обичам разнообразието, следователно постоянно пробвам нови активности. Миналата година се влюбих в хавайския сърф. Действа ми изключително балансиращо. Нямам търпение да отида на място, подходящо за учене – Мароко или Бали или Фуерте Вентура… ще видим. Тази година за пръв път взех уроци по wind surf и започнах да карам longboard.

– Вие сте човек, който има опит с горския живот. Ако бяхте горско животно, какво щяхте да сте и защо?

– То се знае – кошута от гората. Докарвам го на външен вид. Даже приятелите ми така ми казват понякога. По отношение на характера ми, кошутата далеч не изчерпва букета от персоналности, които въплъщавам. Напоследък си мисля, че другото ми тотемно животно е вълк. Все по-малко се плаша от тъмното и често се обръщам към пълната луна…