В Balli Go обичаме да развенчаваме митове. Такъв е митът, че една жена не може да е едновременно майка, успешна в професията си, умна (дори член на МЕНСА!), красива и социално ангажирана с важна кауза. Е, Галя Дойчева е доказателството, че това твърдение категорично е мит.

Тя е майка на цели четири деца и междувременно работи в ИТ компания като “свързващо звено” между потребителите и програмистите.

Както добре е описано на страницата на каузата, в чийто екип е Галя, в своя живот тя минава и през ада, наречен домашно насилие. Едва успява да се измъкне от силно токсичната връзка, която застрашава ежедневно живота й и този на двете й (тогава) деца. Травмите от физическото, сексуалното и най-вече психическото насилие тя и децата лекуват години наред. Ръка им подава организация, защитаваща жени и деца от насилие и благодарение на професионалната работа, Галя и малчуганите се възстановяват от преживяното и намират сили да продължат напред. Нещо повече, животът й се усмихва и тя успява да създаде ново семейство, в което получава подкрепа, спокойствие и обич.

“Възможността да подаде ръка на жени, които в момента са в капана на насилието, я привлича към каузата на SAVE HER. Силно вярва, че с момичетата от екипа могат да помогнат на много жени да се преборят за своя свободен, независим и щастлив живот!”, гласи описанието й в онлайн платформата.

Е, ние пък няма как да сме по-горди, че лично се докосваме до нейната личност с интервюто за кампанията ни “Жените, които ни вдъхновяват”.

– Здравейте, Галя, благодарим Ви за отделеното време. Вашата биография е изключително цветна и пъстра. Вие сте програмист, един от основателите и дейците в сдружение Сейв Хър БГ, майка на четири деца и член на МЕНСА. Как успявате да съчетаете всичко?

– Опитвам се да запазя баланса между работа, личен живот и семейни ангажименти. Признавам си, понякога е доста трудно, но с желание и позитивизъм успявам.

Качественото отглеждане на деца изисква време, умения, търпение и незабавни адекватни реакции, които понякога влизат в конфликт с работните ми ангажименти. Тогава е много трудно да приоритизираш правилно, като се стремиш никоя страна да не е губеща. Но с времето и натрупания опит човек се научава да взима правилното решение във всяка ситуация.

– Споделихте ни, че като дете сте имала бунтарски дух, който е бил непримирим с патриархалните норми. Това със сигурност е носело своите последствия, особено по време на социалистическия строй. В какво се е изразявала Вашата непримиримост? Разкажете ни интересна история от този Ваш период, която се е отразила на развитието Ви като личност.

– Откакто се помня се боря за справедливост, доколкото детският ми мозък я е разбирал. Имах ясно, категорично и аргументирано мнение по всички въпроси, а това неизменно водеше до проблеми в онзи социалистически строй, когато държавата налагаше всички да бъдем по един калъп, да мислим еднакво каквото ни програмираха да мислим, а най-добре е да нямаш изобщо собствено мнение. За щастие, строят не беше успял да смачка всички хора, с които се срещах и които бяха значими в моя живот. Моите прародители са били бунтари, мой пра-прадядо е бил съратник на Левски, свещеник и учител. Бил е преследван, измъчван, но не е предал идеята, в която е вярвал. И сега виждам, че всяка битка си е заслужавала и  че всичко, което е постигнато като напредък в развитието на човечеството,  е постигнато с много труд, вяра, мъдрост и несломимост на духа.

Конкретна случка няма да разказвам, защото детството ми премина в безкраен наниз от пъстри случки, в които аз се противопоставям или на системата в училище, или на родителското тяло, което се опитваше да ме възпитава в строг патриархален ред, който и до днес не успявам да приема.

– Вие сте била едва на 24, когато ставате член на МЕНСА. Какво Ви провокира да се явите на теста? А какво е усещането да сте сред тези 1% от най-умните хора на планетата?

– На 24-годишна възраст се явих на теста на МЕНСА и изкарах резултат, който ме подреди сред единия процент най-умни хора на планетата. Тогава този резултат ми трябваше, защото исках да работя в чужбина, а тогава МЕНСА сертификатът ти даваше предимство.

Не съм се почувствала по-различно, след като станах член на МЕНСА. Ползата за мен беше, че влязох в една нова среда на интелигентни и амбициозни хора, с които започнахме да работим по общи проекти.

МЕНСА България е клон на международната организация МЕНСА Интернешънъл (mensa.org), която има членове от всички възрасти в повече от 100 страни по света. Обществото предоставя на своите членове разнообразни и вълнуващи възможности за социално, културно и интелектуално взаимодействие чрез обмен на идеи в групи по интереси, организиране на дискусии и дебати на местни, регионални, национални и международни събития, както и много други интересни и полезни събития.

– Разкажете ни малко по-подробно за работата Ви по сдружение Сейв Хър БГ. Това е една изключителна инициатива, която помага на жени, които са жертви на насилие. Защо и как я стартирахте? Има ли с какво, ние и нашите читатели, да бъдем полезни на сдружението?

– Сдружението Сейв Хър БГ (saveher.bg) основахме няколко момичета преди почти 3 години. Екипът ни подкрепя жените, жертви на насилие, осигурявайки им безопасно пространство, където да споделят своята болка и проблемите, с които се сблъскват. Стремим се жените да получат адекватни насоки за действие, както и психологическа и юридическа помощ. Всички в екипа ни работят изцяло на доброволен принцип, като сред нас има психолози и юристи, които подпомагат жените в техните стъпки за излизане от порочния кръг на домашното насилие. Екипът ни се стреми да съгради пространство, в което взаимопомощта е основополагащ принцип, претворен в действие, а доверието е основата, върху която сигурно стъпват жените, които правят своите първи стъпки към независим, пълноценен и щастлив живот.

– Кой е най-големият урок, който научихте по време на работата си с жените, които се обръщат към Сейв Хър БГ?

– Работата в сдружението е изключително отговорна и един грешен съвет може да коства дори живота на жената, която ни е потърсила за помощ. Затова всеки отделен случай се разглежда от екипа, където активно участие взимат юристите и психолозите ни, и след прецизна оценка, се взима решение как да се процедира. Понякога жената и децата, ако има такива, се настаняват в защитено селище или при роднини, докато  полицията и съдът издадат необходимите документи за защита. При почти всички случаи се налага продължителна работа с психолог, както и консултации с адвокати.

От работата ми в Сейв Хър БГ се убедих, че ние, жените, имаме неизчерпаем ресурс да се преборим с всеки проблем, като понякога се нуждаем от малко подкрепа, разбиране и адекватен съвет. В групите за взаимопомощ, в които се срещат жените, взели своето решение да излязат от омагьосания кръг на насилието, виждам как всяка една жена добива силата и увереността, че може да се справи и активира своя ресурс за борба. С всяка следваща среща виждаме все повече жени, които идват с усмивки на лицата и гордо заявяват, че са успели. Това е най-голямата награда за екипа ни – да видим резултата на своя труд в грейналите лица на вече силните и успели да се преборят с домашното насилие жени.

– Дейностите Ви са все такива, свързани с високо интелектуално и емоционално напрежение. Как успявате да се погрижите за менталното си здраве?

– Ежедневието ми е изключително натоварено, което налага да се справям освен с физическата умора, и с психическата. Помага ми вроденият ми оптимизъм и умението да се вглеждам в себе си и да анализирам всяка своя мисъл и емоция. Тревожността е нормална реакция на тялото, когато е подложено на стрес и тази реакция ни помага да вземем бързо правилното решение. Но когато се натрупа твърде много емоционално напрежение, го разтоварвам като излизам с приятели, ходя на йога, на разходка в планината или говоря с психолога на сдружението. Също така един разговор с екипа на сдружението ми помага почти мигновено да хармонизирам вътрешното си състояние и да възвърна оптимизма си. Членовете на сдружението са хора с големи сърца, невероятен потенциал и професионализъм и безкрайна емпатия, и тяхната всеотдайност за каузата ме вдъхновява да продължавам да се боря за каузата ни.

– Как минава един Ваш обикновен ден?

– Моят ден започва със ставане в 5:30 ч. Приготвям закуските на децата, храната за училище, дрехите. Готвя поне 2 ястия. Пускам пералня, сушилня, миялна, сгъвам дрехи, подреждам. От 6ч. Междувременно започвам подред да будя децата, като двамата тийнейджъри (16 г. и  13 г.) първи стават.  Обикновено тийнейджърката има хиляди неща да ми сподели и си говорим, докато закусва. Двете малки деца (7 г. и 4 г.) стават последни, в 7 ч. Следват сутрешен тоалет, закуска, след което ги водя на детска градина и училище. Обикалям почти 2 чака с автомобила и към 9 ч. успявам да седна на работното си място. Програмист съм в голяма немска компания.

Наела съм жена, която ми помага с взимането на децата от училище и градина, защото с моето работно време няма как да се справя.

Като ги доведе вкъщи към 18 ч. обикновено хапваме с тях и ако времето позволява, ги извеждам навън да поиграят. След това се прибираме и започваме с уроците. Всяко едно от децата търси моето внимание, споделя своите емоции от деня, търси помощ за домашни задачи, проекти. С малкия син свирим на пиано, с каката решаваме заедно задачи за подготовка за матурите след 7 клас. Тя и големият ми син учат в Софийска математическа гимназия и имат доста задачи за домашна работа, като всеки ден се налага да им помагам. Може би това е техният начин да откраднат час само за тях 😊. Всяка вечер с децата си правим караоке и пеем. Това ни прави сплотени и щастливи.

Съпругът ми се занимава с инвитро и е изключително ангажиран с работата си. Понякога работи по 16-18 часа, но като се прибере, винаги споделя и малкото свободно време с децата. Опитва се да ми помага и в домакинството.

Често имаме спешни случаи към сдружението и се събираме виртуално, за да обсъдим адекватни стъпки. Силните емоции и желанието да помогнем на всяка цена на жените, ни изтощава до краен предел, но вярата, че и този път ще се справим заедно и ще помогнем на жените в риск, ни дава сили.

Денят ми завършва към полунощ, а понякога и много след това и едва намирам сили да стигна до леглото. Но се чувствам пълноценна и реализирана въпреки умората. Усещането, че може би си спасил един човешки живот, е способно да те презареди.

– Четири деца под един покрив звучи като истинско приключение. Какво е за Вас майчинството и кой е най-неочакваният урок, който получихте от децата си?

– За мен майчинството се описва с две думи – щастие и отговорност. Още от много малка заявявах, че ще имам 100 деца. И то само защото не знаех по-голямо число от 100. Обичам децата, обичам да се грижа за малките и безпомощни същества, да им давам любов, да ги  уча на всичко, което мога и зная. И винаги съм вярвала, че имам поне 4 деца. И мечтата ми се сбъдна – щастлива многодетна майка съм с деца на  почти 17 г., на 13 г., на 7 г. и на 4 г. „Нашарила“ съм ги и имам две момчета и две момичета.

Наистина ежедневието с четири деца, особено ако си всеотдаен родител, който иска децата му да могат и знаят всичко, си е истинска лудница. Самата логистика, която трябва да се извърши, за да бъдат заведени на десетките курсове, които посещават, дори на мен понякога ми изглежда като мисия невъзможна. Бабите и дядовците ни са все още трудово ангажирани, живеят на стотици километри и не могат да ни помагат, но със съпруга ми успяваме някак да се справим.

Урокът, който научих от децата си, е, че всяко дете е отделна Вселена. Толкова различна и уникална, че няма общ подход за опитомяване на безкрайната  й енергия. И както повечето многодетни родители, и аз преди да имам деца имах поне сто теории как се възпитават деца. Сега имам 4 деца и нито една работеща теория. Всеки ден покорявам нов връх в родителството, търся нови начини и тествам нови подходи в желанието си да дам най-доброто на деца си.

– Ако можехте да промените един закон в страната, то кой би бил той и защо?

Като част от работата ми в сдружението Сейв Хър БГ съм запозната в детайли със законите за защита на жените от домашно насилие. И мога да твърдя, че закони в България има и то приемливо добри, за да се чувстват защитени всички жени, а и мъже. Но проблемът идва от (не)изпълнението на законите, от народопсихологията ни и непознаването на проблема домашно насилие, както и от отричането, че това може да се случи и на теб. Затова бих променила нагласите, информираността и манталитета на хората пред това да променям закон. Защото само когато си информиран за техниките, които се използват от насилниците за доброволно подчиняване на жертвата, тогава можеш да реагираш адекватно и да се защитиш. Мощните манипулативни техники гаслайтинг, жабата или прозорец са класически похвати, които отдавна се ползват от насилниците, за да направят човека отсреща лесно управляем и уязвим без никакви шансове, нито желание, да се защитава. Техниките да направиш човека лесноуправляем се множат с всяка година, а познаването им у нас, за съжаление, е на трагично ниско ниво, което води до пандемични нива на домашното насилие.

– Как взимате най-важните решения в живота си? Допитвате ли се до околните или предпочитате да се вглъбите в себе си, за да откриете отговорите?

– Важните решения, както и маловажните, взимам, като в дълбочина проучвам казуса, допитвам се до компетентни познати и приятели, събирам цялата налична информация, до която имам достъп, и чак тогава, ползвайки критичното си мислене, взимам решение. Старая се да не взимам импулсивни, емоционални и прибързани решения, за да не съжалявам впоследствие.

– Вие сте човек със силно изразено мнение по много въпроси. В тази връзка – има ли догма в съвременното общество, която приемате за асбурдна и бихте искали да промените?

– Догмата, която бих искала да изкореня, гласи, че всичко в този свят е материя, която се подчинява единствено на своите физични и химични закони. Духовността и еволюцията на човешката душа са изключени от това научно схващане.

Но материята и енергията, които са познати на съвременната наука като звезди, планети, човешки същества, растения и животни, съставляват едва 4% от Вселената. Останалата част (96%) е предимно тъмна: състои от тъмна енергия (към 70%) и тъмна материя (около 26%), които за нашата физическа реалност, описана със съвременните физични закони и химични формули, са невидими и съответно не съществуват. А има вече достатъчно данни, че невидимото съществува и е добре науката да се оттърси от своите догми, за да може човечеството да еволюира свободно.

– Има ли жена, която Ви вдъхновява Вас така, както Вие вдъхновявате околните?

– Разбира се, черпя вдъхновение от много жени. И това не са само жените, които всички познаваме от екрана на телевизора или от историческите книги. За мен вдъхновяващи са жените, на чиито истории съм пряк свидетел. Тези, с които животът ме е срещнал и които са преживели своята вътрешна трансформация, след като животът им ги е поставил в сериозно изпитание. Това са „обикновените“ жени, които са дарени с мъдрост, талант, силна воля и мотивация, голямо сърце и несломим дух, саможертвеност и всеотдайност, и които ползват тези свои дарове, за да творят добро. Истински ме вдъхновяват добротворците.

– Според едно от по-съвременните виждания в теорията за несъответствието на продуктивността на половете от 1984г., това се дължи на факта, че жените, за да се продуктивни, следва да се изглеждат и да се чувстват добре в кожата си. Това според Вас вярно ли е и важи ли във Вашия случай?  Отделяте ли внимание на външния си вид преди работа и изпитвате ли необходимост от това, за да сте продуктивна?

– Не съм запозната с тази теория, но вярвам, че при всеки човек, без значение от пола, продуктивността се влияе от различни фактори. При някои – при поетите например – често това е любовната мъка – една силно негативна емоция, докато при други, щастието и еуфорията покачват продуктивността. За мен лично е важно да се чувствам балансирана, за да бъда максимално продуктивна.  А аз се чувствам балансирана, когато тялото ми е здраво и когато се чувствам щастлива. И да, определено добрият външен вид и позитивизмът са от голямо значение за продуктивността ми, затова се старая да се поддържам физически и психически във форма. Никога не излизам в неугледен вид, без грим и без да съм се погледнала и одобрила образа в огледалото. Дори през последната година, когато заради пандемията основно от вкъщи работя, винаги се обличам и гримирам, за да се чувствам аз добре, макар никой да не ме вижда.

– Какво бихте посъветвали дамите, които ще прочетат Вашето интервю?

– Да не престават да се борят за своето щастие и да вярват в себе си. Насилието не е норма и ние от Сейв Хър БГ сме насреща, за да помогнем на всяка жена да постигне своята мечта за нормален, пълноценен и щастлив живот.

Понякога животът ни изпраща изпитания, които да ни направят по-силни и уверени, и ние, екипът на Сейв Хър, протягаме ръка на всеки нуждаещ се, за да може успешно да премине през своето изпитание да открие новото си Аз.