Когато човек се опита да си представи концепцията за вдъхновяваща жена, в съзнанието му би било редно да излиза образът на Евелина Проданова. Освен че е дейна българка на ръководна позиция – мениджър „Програми“ в Uber Engineering – тя е и изключително разбираща и приветлива личност. Може би се дължи на факта, че има докторска степен по организационна психология от СУ „Св. Климент Охридски“, а може би е учила тази специалност, защото в корените си Евелина е ориентирана към хората и техните нужди. Част е от организационния екип на вътрешната група Women at Uber, така че просто не съществуват много други дами, които да са толкова заслужаващи място в нашата кампания, колкото нея. 

С безкрайна радост ти представяме разговора на съ-основателката на Balli Go Александрина Икономова с вдъхновяващата Евелина Проданова!

– Привет, Евелина! Много се радвам, че ти си една от предложените дами от нашата публика за вдъхновяваща жена. Имала съм честта да присъствам на събития, на които си била лектор, и потвърждавам с две ръце номинацията. Разкажи за тези, които не те познават – коя е Евелина по душа и професия?

– Благодаря ви, дами, за предоставената възможност. Признавам, че за мен бе изненадващо, по този много хубав стоплящ душата начин. Та като почнахме с душата – иска ми се да вярвам, че по душа съм добър човек, който искрено се вълнува от историите на хората около себе си и им желае ей така чистосърдечно най-доброто. Не съм била никога на конкурс за красота, но винаги съм вярвала в това, че изначално ние сме добри и някакси всеки ден си мисля, че наистина ще живеем по-добре, ако сме една идея по-мили един с друг. При добра възможност се впускам в това да разказвам истории. Уча се, обаче, и да слушам такива, да задавам въпроси и да се обогатявам от наученото и преживяното от хората срещу мен.

А по професия – мога отново да споделя, че работя с хора и някакси да е най-точно, по образование съм организационен психолог. През годините това се е изразявало в ръководене на екипи в различни професионални среди, в изграждане на програми за развитие и навигиране на култура и принадлежност към дадена компания. Нося и предпримаческото в себе си и макар да не се изразява в създаване на свой бизнес на този етап, опитвам се да прилагам този начин на мислене в ежедневието си и мисля, че добре е служело за постигане на добри резултати.
 

– Какво те отведе към организационната психология? Имаше ли план това да е твоето поприще за развитие или животът случайно те тласна в тази посока?

– Планът се появи по някое време. Всъщност в живота ми плановете май съвсем не са били следвани и не са се случвали според първоначалните очаквания. 

До завършване на средно образование страст бе изобразителното изкуство. Много обичах да рисувам, бях в училище със засилено изучаване именно на такова, участвах по конкурси, имах изложби. След 7-и клас обаче пак не съвсем по план се случи малка промяна и в крайна сметка завърших Математическа гимназия. Не съвсем логично, след това реших, че ще уча в Журналистически факултет, бях запленена от тогава “фенси” функцията на ПР-а, за която много се говореше (това са далечните 2005 – 2006 година). За добро или зло ме приеха в специалност Книгоиздаване във ФЖМК, СУ и реших, че ще се преместя след 1-вата година да гоня ПР-ската мечта. Но още през първи курс се включих в една студентска програма на американската компания Southwestern Advantage и започнах да работя с хора, да изграждам екипи, да се уча как се управляват успешни такива и тъй като това бе толкова полезна за мен среда, в която можех да изграждам умения и да израствам, продължих с образованието в специалността, за да мога едновременно с него да работя. Тази често наричана от нас “луда работа” правих в продължение на 6 години и след като приключи, осъзнах, че организационната психология е логичното продължение. Така през 2012-та година записах магистратура в Софийски университет, а след това и докторантура пак там. 

Та не знам дали можем да използваме думата “случайно”, но е вярно, че през всички години са се преплитали моите избори със “случайността” и непредвидено са ме тласкали в дадена посока, която се е оказала правилната. (Един от мениджърите ни казваше следното “You don’t look for the right decision. You make a decision and then make it right.” (Англ. “Не търсиш правилното решение. Взимаш решение и след това го превръщаш в правилно.” – б.р.) Та допускам, че някак в този дух – всяко неочаквано пътешествие винаги съм се опитвала да го превръщам в правилното, след като е ставало ясно, че то ще се случи.

– Твоята функция в една компания е да създадеш общност в нея. Как протича такъв процес? Имаш ли система, по която действаш всеки пъти или по-скоро първо “опипваш” почвата, и така предприемаш конкретни действия?

– “Опипването на почвата” е важно, независимо от сферата или задачата. Контекстът ни дава много информация за нуждите, а те съответно в комбинация с крайната цел би трябвало да определят посоката и начина за извършване на дадени проект или стратегическа програма. И в този смисъл, ако коментираме създаването на общност или развитието, промяната и/или навигирането на културата в дадена компания, винаги е важно да се събере информация за това каква е “почвата”, какви са нейните харесвани и не толкова предпочитани характеристики, какво ценят хората в нея, какво смятат за вредно, да се разбере исторически какво се е случвало, за да се стигне до ситуацията, в която се намираме днес. На база на тази информация може да се открои какви са ценностите, които хората следват и да се провери дали те съвпадат с тези на компанията и да се планират действия спрямо това. Вероятно на хората им звучи много общо и някак повърхностно това, че най-важното за една култура са ценностите – чуват го често, а то е някак абстрактно. Но всъщност това съвсем конкретно означава да се определи в какво вярват хората в компанията и в какво вярват основателите. Тези вярвания ни водят, те управляват нашето поведение и съответно се превръщат в норми, които контролират съзнателно и несъзнателно поведението ни. Затова е толкова основоопределящо да има синхрон между двете страни. Ако ние сме част от общност и не сме съгласни с начина, по който се вземат решения от лидерския екип, няма да сме задълго част от тази група (ако не можем да променим това). Ценностите на компаниите са по-общи – откритост, честност, клиентът се поставя на първо място, т.н. – и могат да се изразяват както в ежедневните действия, така и в стратегическите решения, определящи посоката на развитие.

Та освен ценностите, важни са нуждите и целите. За всяка общност е необходимо да се знае какво дава тя на своите членове, особено ако е неформална. При компаниите е малко по-различно – там хората са вътре хем доброволно, хем поради това, че за всички ни е необходимо да работим. Свободата стига до там да изберем къде работим. Важно е да се държи пръст на пулса на тази общност, да се проверява регулярно дали нуждите на хората в нея са задоволени, дали има промени и какви са те – това е процес, който започва с първите двама човека в дадена група, но няма край. Общността се поддържа, развива. Културата в компаниите се навигира и променя, няма момент, в който да си кажем – ето, културата ни е готова, добра работа! И в този процес участват всички, култура се изгражда отдолу нагоре и отгоре надолу – едновременно, както и има външни за компанията фактори, които влияят. Вероятно е момент за реклама, но нека споделя, че много се радвам като виждам все повече компании да осъзнават необходимостта от специалисти в областта, вече има не една позиция, която се фокусира върху това да следи тези процеси, да съдейства за изграждането на стратегия и да подпомага екипа в желанието да достигне до култура, която е ползотворна както за участващите, така и за компанията.

– Какво те мотивира да правиш това, което правиш?

– Много ми е трудно да дам конкретен отговор… даже се изкушавам да си призная, че не съм съвсем сигурна. Обичам да се чувствам полезна, да виждам смисъл от това, което правя, да знам, че помагам, да знам, че има дългосрочна полза от дадени действия. Работата с хора е много удовлетворяваща именно поради тези причини.

– Каква е твоята лична дефиниция за успех?

– Често свързваме успеха с работата ни и това, което сме постигнали в нея. Но ние, хората, сме много повече от това, с което сме ангажирани професионално. Затова аз свързвам успеха с усещането на човек за това колко е щастлив. И за всеки Щастието се изразява по различен начин.  Успешният човек може спокойно да нарече себе си щастлив.

Независимо от това с какво се занимава – дали продава стоки в магазин или ръководи голяма компания – всеки би трябвало да се стреми единствено към това да се чувства така. И понеже темата със щастието е много “модерна” – струва ми се, че в днешния интензивно социално-медиен свят често се опитваме да докажем колко сме щастливи, вероятно, за да бъдем видяни и като успешни. Това за мен е признак по-скоро на нещастие, търсенето на външно одобрение и подкрепа в този аспект свързвам с чувство на недостатъчност.

– Твоята работа определено включва интелектуално и емоционално напрежение. Как успяваш да се справиш с него? Как успешно се грижиш за емоционалното си здраве?

– На първо място е осъзнаването, че е необходимо целенасочено да се погрижим за себе си, да разберем и приемем, че това е процес, който трае вечно. Силна дума, но вярна. Саморефлексията е умение, което се тренира цял живот и с времето ставаме все по-добри в това да разбираме какво е важно за нас, какво ни носи удоволствие. Важно е да правим неща, които ни доставят наслада, които ни карат да изживяваме различни емоции, които ни разсмиват. За да тренираме саморефлексия, е достатъчно да се питаме често как ни кара да се чувстваме дадена ситуация, как и защо сме направили нещо, каква е била реакцията ни на конкретна провокация – сякаш отстрани наблюдаваме себе си и се опитваме да се разберем, да се анализираме (както правим това, гледайки филм). С времето започваме да натрупваме впечатления за себе си, да се опознаваме по-добре. А освен че разбираме какво ни прави щастливи, започваме да придобиваме умения и да редактираме поведението си. Но да се върнем на емоционалното здраве – ако знаем какво е важно за нас, остава да планираме време да се сдобиваме с тези емоции. 

Като че ли е нормално да сме много заети и да работим много, постоянно да “нямаме време”. Аз обичам да работя, но обичам да прекарвам време и с любимите хора, обичам да правя съвсем обикновени неща – разхождам се сред природата, обикалям градските улици и заведения, чета книги, обичам да пътувам на близко и надалеч, да се запознавам с нови култури и да опитвам тяхната храна, гледам филми (да не смее някой да ми каже, че е загуба на време :D), да ходя на театър, балет, концерт – нямам много екстремни или необичайни хобита, но обичам да правя различни неща, които ме откъсват от грижите на ежедневието или пък работните такива – неминуемо е да ги имаме всички. За мен е важно да оставям време за всичко това регулярно. Работата ми носи удоволствие, но тя трябва да е в граници. Понякога това означава, че има ден, в който работя повече, но на следващия или след няколко дни знам, че е важно да си отделя време за нещо лично и различно.

– Кое е най-голямото предизвикателство, което си имала в твоя кариерен път и какво научи от него?

– Беше много предизвикателно през 2012-та година, когато поради това, че не успях да взема одобрение за необходимите документи, не можах да замина с групата, която бяхме подготвили за поредното (за мен 6-о) лято в САЩ. Имахме голяма група, аз и колегата Явор (без който нямаше да се справя!) отговаряхме за 85 студенти и мениджъри. Това беше изражение на шест-годишен труд, бяхме подготвени, бяхме развълнувани и готови да създаваме рекорди! Освен мен, още няколко човека бяха в тази ситуация и се наложи да ръководим екип отдалечено. За това не бяхме подготвени. Адаптирахме се бързо, къде успешно, къде не – справихме се с лятото. Но за мен бе много трудно да намеря вътрешна мотивация да продължа да влагам сърцето и душата си в това. Не знаех дали мога да замина отново, а аз имам този малък проблем, че когато върша нещо, обичам и имам потребност да се отдавам на него. Тогава реших, че е време да поема по нов път. Беше много трудно, защото това бяха първите професионални години от живота ми, бях изградила екип от прекрасни талантливи хора, с които исках да продължавам да работя, но знаех, че е по-добре да се оттегля. 

Това се случи преди 9 години. След това съм поемала в различна посока не веднъж и вече знам, че всеки етап носи нови предизвикателства, все пак ние се променяме – израстваме, учим. Но и всяко предизвикателство е хубаво, то ни оформя още малко, следващия път – още малко.  

– Как взимаш важните решения в живота си? Доверяваш ли се на женската си интуиция или по-скоро се стараеш да имаш прагматичен подход?

– Не бих нарекла интуицията женска или мъжка. Всеки има такава, тя е така нареченият ни вътрешен глас, който всъщност е сложно съставно от натрупани преживявания, впечатления и наученото от тях спрямо всяка ситуация. Ние сме социални същества, учим през целия си живот. Учим съзнателно и несъзнателно. И всички тези впечатления и преживявания се запечатват, влизат в едно чекмедже в нашия мозък. Когато се налага да вземем дадено решение, мозъкът ни започва да рови във всички необходими чекмеджета, вади това, което сме запазили там, събира, подбира, анализира и накрая казва – ей това мисля аз, на база всичко, което си видял/а, чул/а и направил/а до момента. Това е “вътрешният глас”. А това, което някои хора наричат “прагматичен подход” свързвам с начина на взимане на решения – спрямо това, което е правилно да се направи или това, което ни се иска на нас (когато тези две неща са различни). Наричаме “прагматично” или “логично” правилното, а другото емоционално. Но не съм съвсем съгласна с тези определения.

– Ако можеше да промениш или въведеш един закон, какъв би бил той и защо?

– С риск да звуча като кандидатка в конкурс за красота, бих казала, че ако можеше да съществува закон за това как хората се държат едни с други, бих въвела точно такъв. Струва ми се, че ако всички сме по-толерантни и мили едни с други, ще постигнем много повече във всеки аспект. Разбира се, това е малко имагинерно.

Ако трябва да бъда по-практична и бързо ефективна, ще направя нещо простичко – хайде да забраним найлоновите торбички? А ако наистина искам промяна, ще пропагандирам съдебна реформа и промяна в закона за гласуване – смятам, че може да се даде шанс на системата, в която гласуваме за личности, не за партии.

– А има ли жена, която теб те вдъхновява, към която гледаш, когато си в трудна ситуация? Защо?

– Вдъхновявам се от различни жени често (и не само жени). Нямам идол. Аз смятам, че всеки човек има богата история – остава ни само да сме истински заинтригувани и да опознаваме хората около нас. Вдъхновявам се от приятели, които преминават през различни ситуации по начин, който ми показва нещо ново или това, че се справят с трудност с позитивно настроение (да, това не е лесно, независимо, че всички говорят за позитивизма, все едно е даденост). Вдъхновявам се от експерти в дадена област, от спортисти, които са упорити и отдадени, от колеги, от партньора си (там се вдъхновявам редовно, че неуморно ми търпи капризите), от родителите и роднините си – вярвам твърдо убедено в това, че всеки има какво да разкаже и може да бъде за пример и смятам, че ако се вглеждаме в живота около нас, ще виждаме тези примери всеки ден.

– Една от нашите цели, като екип и бизнес, е да информираме хората относно ползите от CBD продукти за тялото и кожата. Ти използвала ли си някога такива и ако да – какъв ефект си усещала?

– Използвала съм няколко крема. Единствените ми впечатления са в посока дълготрайна хидратация, харесваше ми именно този ефект, но е било по-скоро експеримент, все още не съм използвала дълготрайно CBD продукти.

– А как успяваш ли да се грижиш за външния си вид пълноценно? Имаш ли рутина, с която поддържаш здравето на кожата си?

– Може да шокирам не малко ваши последователки, но времето, което влагам в това е много малко и смея да твърдя, че успявам да се грижа дотолкова, че да се чувствам добре в кожата си. Вярвам, че външният вид е отражение на вътрешното състояние и здравето е най-сигурният източник на красота. 

Спортът е много полезен, всички го знаем. Аз съм активен планинар и не съвсем активна в друг конкретен спорт. Ходя на мобилност и гимнастика – тренировки, които открих преди няколко години и много ми допадат, по-рядко, но с удоволствие практикувам йога. А най-много обичам да се шляя из улици, паркове и въобще където и когато е възможно! Обичам да се разхождам!

Опитвам се да пия вода ежедневно и да се храня сезонно, защото знам, че кожата е най-големият ни орган и той заслужава много внимание и поддръжка отвътре, не само отвън. Не пуша и много ми се иска да се забрани това действие на всички публични места. И единственото нещо, което “професионално” поддържам по себе си, е маникюр – като дете дъвчех тези малки нокти, та съм си обещала, че поне за това ще отделям време, защото винаги съм искала да изглеждат добре.

Другите грижи се изразяват в редовно почистване на кожата вкъщи, поставяне на слънцезащитни кремове и внимателно подбиране на козметиката, която използвам – старая се да е това, кеото наричаме медицинска или максимално чиста от доказани вредни съставки. Гримът ми (ако го има) е много лек, дамите с опит в сферата да си “запушат ушите”, но при мен има крем за лице – фон дьо тен – балсам за мигли (от скоро) – спирала (или само спирала) – руж и хайлайтър. Толкова! От миналата година и променените работни режими, гримирането става все по-рядко срещан елемент от ежедневието ми, но най-важното е, че това не ме притеснява и се чувствам добре дори и без него, чувствам се красива!