Тревожност е усещане за безпокойство, което се изразява под формата на притеснение или страх. Тревожността може да бъде както лека, така и силна, включително и да се стига до т.нар. тревожни атаки. Всеки един от нас в някакъв момент от живота си изпитва тревожност – например може да се чувстваме притеснени и тревожни за изпит, медицински изследвания или интервю за работа. По време на подобни ситуации тревожността може да е съвсем нормална. Тя се характеризира с усещане за безпокойство, което се изразява под формата на притеснение или страх. Тревожността може да бъде както лека, така и силна, включително и да се стига до т.нар. тревожни атаки. Въпреки това, някои хора намират трудно да контролират тревогите си. Техните усещания за тревожност са постоянни и често могат да засегнат ежедневието им. Тревожността е основният симптом на няколко различни състояния, включително:

• Паническо разстройство
• Фобии – като агорафобия или клаустрофобия
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
• Разстройство на социалната тревожност (социална фобия)
• Генерализирано тревожно разстройство (ГТР)

В следващите редове ще се фокусираме върху състояние наречено общо тревожно разстройство (ГТР).

Какво е ГТР?

ГТР е дълготраен проблем, който ни кара да се чувстваме тревожни по повод на разнообразни ситуации и проблеми, вместо да произтича от едно конкретно събитие. Какво означава това? Хората с ГТР изпитват тревожност почти всеки ден и често им е трудно да си спомнят последния път, в който са се чувствали спокойни и отпуснати. Дори и дадена ситуация, от която произтича тревожността, да се разреши, веднага след нея следва друга, която кара човекът да се чувства тревожен и/или уплашен.

ГТР може да предизвика както психологически (умствени), така и физически симптоми. Те варират от човек на човек, но могат да включват:

• Чувство на нетърпение или притеснение
• Затруднение при концентрацията или проблеми със съня
• Световъртеж или сърцебиене

Кога е добре да се консултираме с лекар при наличие на тези симптоми

Въпреки че усещанията за тревожност в определени моменти са напълно нормални, важно е да се потърси лекарска помощ, ако тревожността засяга ежедневието ни или ни причинява дълготраен дискомфорт. Лекарят следва да се поинтересува от симптомите и тревогите, страховете и емоциите ви, за да разбере дали е налично ГТР. Ако установи, че има подобно състояние, е важно да даде направление за психиатър или да препоръча добър психолог.

Какво предизвиква ГТР?

Конкретни причини за ГТР не са напълно установени, въпреки че експертите са споделят, че комбинация от фактори играят роля. Проучванията до този момент са предложили, че тези фактори могат да включват:

• Подсилена активност в области на мозъка, свързани с емоции и поведение, като например амигдалата или префронтални кортекс
• Неравновесие на мозъчните химикали серотонин и адреналин, които участват в контрола и регулацията на настроението
• Гените, които сме наследили от родителите си – съществува 5 пъти по-голям риск да развием ГТР, ако имаме близък роднина, който страда от това разстройство
• История със стресови или травматични преживявания, като домашно насилие, тормоз, когато сме били в ранна детска възраст или заплашване
• Болезнено дълготрайно здравословно състояние, като артрит
• История със злоупотреба с наркотици или алкохол

Въпреки тези предпоставки, много хора развиват ГТР без явна причина. По-често са засегнати жените, а състоянието се среща по-редовно при хората на възраст между 35 и 59 години.

Симптоми на общо тревожно разстройство

Общото тревожно разстройство (ГТР) може да ни повлияе както физически, така и психически. Сериозността на симптомите варират от човек до човек. Някои от нас изпитват само 1-2 симптома, а други могат да усетят много повече. При всички обстоятелства, ако тревожността продължи повече от обичайното (например, след като е преминало интервюто за работа) е важно да се консултираме с лекар.

Психологически симптоми на ГТР
ГТР може да промени нашето поведение, начина, по който мислим и се чувстваме, което води до симптоми като:

• Безпокойство
• Натрапчиво чувство на страх
• Постоянно усещане, че сме “на ръба”
• Трудности да се концентрираме
• Раздразнителност

Изпитването на един или повече от тези симптоми могат да ни накарат да се изолираме и да избягваме социалните контакти, дори и с най-близките ни хора, за да избегнем усещания за тревога и страх. Също може да ни коства много усилия да отидем на работа и да изпитваме необходимост да си пуснем болничен. Подобни действия могат да ни провокират да изпитваме още по-силна тревожност и сериозно да повлияят на нашата самооценка.

Физически симптоми на ГТР Тревожното разстройство може да се изразява и във физически симптоми, като например:

• Световъртеж
• Хронична умора и отпадналост
• Силен, бърз или нередовен сърдечен ритъм (палпитации)
• Болки и напрежение в мускулите
• Треперене или тресене
• Сухота в устата
• Прекомерно потене
• Задух
• Болки в корема, понякога придружени с разстройство или запек
• Гадене
• Главоболие
• Парестезия – иглички и изтръпване по тялото
• Трудно заспиване или непрестанно будене (инсомния)
• Тригери на тревожност

Ако сте тревожни поради специфичен страх или поради разстройство на паниката, обикновено ще знаете каква е причината. Например, ако имаме клаустрофобия (страх от малки и тесни пространства), знаете, че стоенето в такова помещение ще предизвика тревогата ви. Въпреки това, ако страдаме от ГТР, не винаги ще сме наясно за какво сме тревожни. Незнанието за това какво предизвиква тревогата ни може да я засили, защото се притесняваме, че няма решение и така да влезем в порочен кръг. Затова е важно разстройството да бъде навременно диагностицирано и разрешено.

Как да третираме ГТР

За щастие, има достатъчно похвати, с които можем да овладеем тревожното разстройство, ако то не е в напреднала фаза, и да се погрижим за себе си. Всички те не само могат да намалят тревожността, но и да повлияят позитивно на цялостното ни здравословно състояние:

• Редовни физически упражнения, като дори редовното бързо ходене може да подобри менталното си състояние и да намали стреса
• Медитация – доказано е, че дори 5 минути на ден редовна медититация могат значително да намалят стреса и тревожността
• Водене на дневник – често пъти мислите, които водят до състояние на тревожност, са плод на нашето въображение. Когато ги материализираме на лист хартия и ги прочетем, осъзнаваме, че сценариите, които разиграваме в ума си са често пъти само това – сценарии.
• Намаляване на стимулантите – кафе, алкохол, цигари и други субстанции
• Психотерапия или курс за самопомощ – терапията винаги е добър избор, когато има ситуации в живота ни, които водят до тревожност, но често тя може да бъде финансово недостъпна. Проверете дали вашият работодател използва услуги като MindFit. Ако не, има курсове за самопомощ, които са добра и финансово достъпна алтернатива.
• Добавки за релакс – CBD показва обещаващи резултати свързани с овладяване на тревожността и паник атаките и e все по-често предпочитано средство за релаксация. Няколко капки от 10% CBD маслото е напълно достатъчно, за да изпитате облекчение и релаксация.
• Лекарства – в крайни ситуации, могат да бъдат предписани лекарствени продукти, като антидепресанти от типа селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин (СИОЗС)

Диагностициране на общо тревожно разстройство

Общото тревожно разстройство (ГТР) може да бъде трудно за диагностициране. В някои случаи може да бъде трудно да се различи от други психични заболявания, като например депресия.

Възможно е да страдаме от ГТР, ако:

• Тревожността значително засяга ежедневието ни, включително работата и социалния ни живот
• Страхът е изключително стресиращ и разстройващ
• Тревожим се и за най-малките неща и имаме тенденцията да си мислим винаги най-лошото
• Тревожност е неконтролируема
• Се чувстваме тревожни почти всеки ден в рамките на 6 месеца

За да диагностицира тревожното разстройство, лекарят може да ни зададе следните въпроси:

• Какви са физическите и психическите симптоми и от колко време ги изпитваме
• Какви са нашите емоции, притеснения и страхове
• Въпроси свързани с личния ни живот

Може да ви бъде трудно да говорите за чувствата, емоциите и личния си живот. Все пак е важно лекарят ви да разбере симптомите ви и обстоятелствата ви, за да може да бъде направена правилната диагноза. Вероятно е да бъдем диагностицирани с ГТР, ако имаме симптоми, които продължават 6 месеца или повече. Също така, затруднението ни да управляваме тревожните си емоции е също показател, че може да сме развили подобно разстройство.

За да подпомогне диагнозата, лекарят ни може да извърши физически преглед или кръвни изследвания, за да изключи други състояния, които могат да предизвикат подобни симптоми като:

• Анемия (недостиг на желязо или витамин В12 и фолиева киселина)
• Прекомерно активна щитовидна жлеза (хипертиреоидизъм)
• Лечение на общо тревожно разстройство
• Общото тревожно разстройство (ГТР) е дългосрочно състояние, но на разположение са различни видове лечение, които могат да помогнат.

Преди да започнем лечение, лекарят трябва да обсъди всички възможности с нас. Трябва да обясни предимствата и недостатъците на всяка форма и да се увери, че сме осведомени за всички възможни рискове или странични ефекти. По този начин той осигурява информирано решение, като по този начин взима предвид и нашите предпочитания и обстоятелствата ни. Ако имаме други състояния, наред с ГТР, като например депресия и злоупотреба с наркотици или алкохол, то лекарят може да се фокусира първо върху тях, преди да премине към лечението на ГТР.

Начало на лечението

Лекарят може да предложи няколко варианта за начало, като например курс за самопомощ в рамките на 1 или 2 месеца, като през това време ни наблюдава дали успешно се справяме с тревожността. Това може да се изразява в подходяща литература или дигитално приложение, като тази практика е по-разпространена обичайно на Запад, не толкова в България. Ако самолечението не помогне, то лекарят следва да ни насочи към психотерапия.

Като алтернатива може да предпочетем да отидете на групов курс, където с други хора с подобни проблеми се срещаме с терапевт всяка седмица, за да научите начини за справяне с безпокойството си. Ако тези първоначални методи не помогнат, лекарят ще ни насочи към индивидуална терапия и/или лекарства.

Психологическа терапия

Психолозите или психотерапевтите, които ни предоставят когнитивно-поведенческа терапия КПТ, трябва да бъдат професионално обучени, лицензирани и акредитирани.

Когнитивно-поведенческа терапия (КПТ) е едно от най-ефективните лечения за ГТР. Проучванията на различни лечения за ГТР са установили, че ползите от КПТ могат да продължат по-дълго от тези на лекарствата, но нито едно лечение не е най-ефективното за всички. КПТ помага да разберем как нашите проблеми, мисли, чувства и поведение си влияят взаимно. Може също така да ни помогне да поставим под въпрос своите негативни и тревожни мисли и да правим неща, които обикновено избягваме, защото ни карат да се тревожим. КПТ обикновено включва среща със специално обучен и акредитиран терапевт за 1-часова сесия всяка седмица в продължение на 3 до 4 месеца. Нашият терапевт трябва да провежда КПТпо стандартизиран начин в съответствие с ръководството за лечение и той трябва да получава редовен супервизия от друг терапевт, ако има под 5 години практика, за да осигури най-ефективните лечения

Майндфулнес и приложна релаксация

Майндфулнеса и приложната релаксация са алтернативни видове психологическо лечение, които могат да бъдат толкова ефективни, колкото КПТ при лечението на ГТР.

Майндфулнеса работи, като фокусира съзнанието ни върху настоящия момент и като признава и приема определени чувства. Този тип фокусиране може да намали безпокойството, причинено от страх от реални ситуации или усещания, или очаквани такива. Помага да се противодейства на усещането за “тунелно виждане”, което може да се развие по време на тревожност, тоест помага а видим цялата картина, а не толкова да се фокусираме само върху негативната страна. Въпреки че майндфулнеса като практика произхожда от будизма, то не изисква от вас да променяме или да приемаме някакви религиозни вярвания.

Приложната релаксация се фокусира върху отпускането на мускули по определен начин по време на ситуации, които обикновено предизвикват безпокойство. Техниката трябва да бъде преподавана от обучен терапевт, но обикновено включва:

• Да се научите как да разпознаваме, когато мускулите ни са напрегнати
• Да се научим как контролирано да отпускаме мускулите си
• Научаване как да отпуснем мускулите си бързо в отговор на задействане, като например когато чуем „отпуснете се“
• Практикуване на отпускане на мускулите в ситуации, които ни карат да се тревожим

Както при КПТ, приложената релаксираща терапия обикновено означава среща с терапевт за 1-часова сесия всяка седмица в продължение на 3 до 4 месеца.

Лекарства

Ако психологическите лечения по-горе не са помогнали или предпочитаме да не ги опитвате, обикновено ще ни бъдат предложени лекарства. Наблюдаващият лекар може да предпише различни видове лекарства за лечение на ГТР. Някои лекарства са предназначени за краткосрочен прием, докато други лекарства се предписват за по-дълги периоди. В зависимост от симптомите може да се нуждаем от лекарство за лечение на физическите си симптоми, както и на психологическите.

Ако обмисляме да приемаме лекарства за ГТР, лекарят трябва да обсъди подробно с нас различните възможности, преди да започнете курс на лечение, включително:

• Различните видове лекарства
• Продължителност на лечението
• Странични ефекти и възможни взаимодействия с други лекарства

Трябва също да имаме редовни срещи с лекаря си, за да оценим напредъка си, когато приемате лекарства. Те обикновено се провеждат на всеки 2 до 4 седмици през първите 3 месеца, след това на всеки 3 месеца. Има няколко вида лекарства, които могат да бъдат предписани при ГТР и те са описани по-долу.

Селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (СИОЗС):

В повечето случаи първото лекарство, което ще ни бъде предложено, в случай, че другите алтернативи не работят, ще бъде вид антидепресант, наречен селективен инхибитор на обратното захващане на серотонина (СИОЗА). Този тип лекарства действат, като повишават нивото на химикал, наречен серотонин, в мозъка ни.

Примери за СИОЗС, които може да ви бъдат предписани, включват:

• Сертралин
• Есциталопрам
• Пароксетин

СИОЗС могат да се приемат в дългосрочен план, но, както при всички антидепресанти, може да отнеме няколко седмици, за да започнат да действат. Обикновено се започва с ниска доза, която постепенно се увеличава, докато тялото ни се адаптира към лекарството.

Честите нежелани реакции на СИОЗС включват:

• Чувство на превъзбуда
• Чувство на гадене или гадене
• Лошо храносмилане
• Диария или запек
• Загуба на апетит и загуба на тегло
• Световъртеж
• Замъглено зрение
• Суха уста
• Прекомерно изпотяване
• Главоболие
• Проблеми със съня (безсъние) или сънливост
• Ниско сексуално желание
• Затруднено постигане на оргазъм по време на секс или мастурбация
• При мъжете затруднено получаване или поддържане на ерекция (еректилна дисфункция)

Тези нежелани реакции трябва да се подобрят с времето, въпреки че някои – като сексуални проблеми – могат да продължат и по-дълго време.

Ако вашето лекарство не помогне в рамките на 2 месеца лечение или ако причинява неприятни странични ефекти, лекарят може да предпише алтернативен СИОЗС. Когато решим заедно с лекаря, че е подходящо да спрем приема на лекарството, обикновено дозата ще бъде намалена бавно в продължение на няколко седмици, за да се намали рискът от ефектът на отнемане. Важно е да не спираме приема на лекарството, освен ако нашият лекар изрично не ни посъветва да го направим.

Инхибитори на обратното захващане на серотонин и норадреналин (ИОЗСН)

Ако СИОЗС не помогнат за облекчаване на тревожността ни, може да ни бъде предписан различен тип антидепресант, известен като инхибитор на обратното захващане на серотонин и норадреналин (ИОЗСН). Този тип лекарства увеличават количеството серотонин и адреналин в мозъка ни.

Примери за ИОЗСН, които може да бъдат предписани, включват:

• Венлафаксин
• Дулоксетин

Честите нежелани реакции на ИОЗСН включват:

• Гадене
• Главоболие
• Сънливост
• Световъртеж
• Сухота в устата
• Запек
• Безсъние
• Изпотяване

ИОЗСН също могат да повишат кръвното налягане, така че кръвното налягане ще се проследява редовно по време на лечението. Някои от нежеланите реакции – като гадене, стомашно разстройство, проблеми със съня чувство на възбуда или по-голяма тревожност – са по-чести през първите 1 или 2 седмици от лечението, но те обикновено отшумяват, когато тялото ни се приспособи към лекарството. Това са най-често срещаните лекарства, като ако те не проявят своя ефект, лекарите обичайно предписват бензодиазепините или прегабалин.

Чувството на безпокойство е нормална част от живота, но ако то се превърне в постоянната и непреодолима тревожност може значително да повлияе на ежедневното ни функциониране. Важно е да разграничим ГТР от други сходни състояния, като най-добрият начин за това е като се консултираме с наблюдаващия лекар. Има множество причини и фактори, които могат да доведат до това състояния, от което зависи и как ще се третира. Никога не подценявайте тревожните натрапчиви мисли и се погрижете за себе си на време.