Какво по-вдъхновяващо име от “Окрилена”? Именно със създателката на тази фондация ще ви запознаем навръх Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените!

Жени Вучева се бори за постигането на полово равноправие в България от над 2 години. Самата тя е доказателство, че жените са способни на всичко, което си намислят: завършила е “Медия и комуникации” и “История на изкуството” в Париж, занимава се с фотография и дигитален маркетинг, развива стартъп за намаляване на хранителните отпадъци и за капак на всичко това ръководи вече споменатата вдъхновяваща фондация!

Началото на “Окрилена” е поставено през 2020 г, когато Жени се връща в България. Виждайки огромната нужда от подобна организация, тя запретва ръкави и я основава. Оттогава “Окрилена” работи по редица образователни и социални инициативи в сферата на личностното и професионалното развитие на българските жени. Фондацията има за цел да дава криле на дамите. Криле, с които те уверено да постигат своите цели.

Повече за безценните й дейности ще ви оставим да научите от самата нея в следващите редове.

– Здравей, Жени, благодарим за отделеното време. Разкажи ни малко повече за себе си – коя е Жени Вучева и кои са проектите, които в момента ангажират съзнанието ѝ?

– Жени е вдъхновена, посветена на това да направи света по-добро място. В момента с екипа на Фондация „Окрилена“ движим няколко проекта. През септември стартирахме проект за емоционална интелигентност, който се реализира основно от Десислава Кирилова, продължаваме да работим върху книжния ни клуб, който осъществяваме благодарение на сътрудничество с ozone.bg. Също така, в момента провеждаме най-голямото проучване за чувството за безопасност на жените в градска среда, което някога е правено в България.

Освен с проектите на Окрилена, тази година се завърнах в Париж, където завърших бакалавър, за да продължа образованието си с магистърската си степен, която е в сферата на устойчивото развитие.

– Ще ни разкажеш ли малко повече за твоята магистратура Sustainability Transformation и каква е връзката между устойчивото развитие и равенството между половете?

– Магистърската ми програма е насочена към устойчивото развитие в социален, икономически и природен план. Моята насоченост в него е diversity & inclusion, което включва правата на жените. Интересното е, че има такъв вид специалност в business school, защото това отразява тенденцията на все по-голям интерес към устойчивото развитие, от което е напълно неделимо да има полово равенство и прекратяване на домашното насилие. През 2015 България подписва и ратифицира Парижкото споразумение, което включва 17 основни цели за устойчиво развитие. Въпреки това, в България не само не се действа, но и дори не се говори за него.

Жените са ключови за решаването на климатичната криза, защото на глобално ниво 70% от хората, които ще бъдат засегнати в най-близко бъдеще, ще бъдат от женски пол. Жените трябва да бъдат навсякъде където се взимат решения.

– Предприемачеството е една сложна задача, с която ти доста успешно се справяш. Кои според теб са качествата, които ни правят успешни и ни помагат да се справим с ежедневните предизвикателства?

– Благодаря за положителната оценка! Справям се, защото не се отказвам, въпреки че често се чувствам сякаш се провалям или не правя достатъчно. Справям се заради екипa ни. Мартина, Десислава, Яна и Калина са хората, без чиито непрестанна доброволческа работа и ентусиазъм “Окрилена” нямаше да е стигнала до тук. 

Предприемачеството изисква да си човек-хамелеон, който сменя роли и функции с лекота. Изисква от основателите да не спират да учат и да прилагат нови умения. Освен спорадични дарения от хора, които подкрепят дейността ни, “Окрилена” винаги е движена с минимален бюджет, предоставен от самите нас. Поради липсата на средства се наложи да се превърнем в маркетингови експерти, счетоводители, графични дизайнери, IT експерти и много други.

Социалното предприемачеството няма силния натиск за печалба на стартиращите компании в частния сектор. Това ни позволява да експериментираме в подхода си и да не сме зависими от трети страни за съдържанието, което публикуваме. Не спира да ни движи вярата, че и малката положителна промяна е стъпка по пътя на подобрението. И така вървим всеки ден!

– Коя е твоята движеща сила? Какво те стимулира сутрин да се събуждаш и да продължаваш да правиш това, което правиш?

– Моята движеща сила е загрижеността. Твърде много ми пука за промяната на статуквото, че просто да се примиря с нея. 

Начинът, по който българското общество се отнася към ролята на жените в домакинството, на работа, на улицата, ме потриса. Допреди “Окрилена” ме караше да се чувствам тъжна, гневна и безсилна. Посредством фондацията усещам, че съм част от нещо, което е по-голямо от моите чувства. Каузата ни е универсално важна за българската Жена. Иска ми се повече хора да го разбираха.

– Кое е най-голямото предизвикателство, с което си се сблъсквала в своя професионален път до този момент и какво научи от него?

– Най-голямото предизвикателство за мен е „да си намеря мястото“, да намеря среда, професия, дори сектор, който да може да комбинира разнообразните ми интереси и да ми даде поле за действие. Професионалните роли, в които съм се чувствала най-добре и чрез които съм постигнала най-голяма позитивна промяна, са роли, които съм си създала сама. За мен бягството от конвенционалния път, being a disruptor, винаги е било единственият начин. Позициите, в които съм била истински вярна на себе си, са интердисциплинарни, предизвикателни и променящи света и хората в него.  

– Коя е догмата, която приемаш за абсурдна и би искала да промениш? 

– Всяка догма, която започва с „Мястото на жената е …“ Не е ли крайно време да дадем свобода на всеки да избере своето собствено място под слънцето? 

– Как изглежда един твой обикновен (ако има такъв) ден?

– Покрай магистратурата дните ми са доста разнообразни. По принцип се събуждам и пия кафе. После се возя на влака 1 час от Париж до Сержи където е университетът ми и съм на лекции 7-8 часа на ден. Времето във влака е времето ми за мен. Слушам подкасти, чета и работя за “Окрилена”. Когато се прибера вечер си приготвям вечеря, от която си оставям обяд за следващия ден. Не ползвам аларма и винаги спя по 8 часа. Всичко е въпрос на организация, дори когато програмата ми е натоварена или хаотична.

– Ти си човек, който действа на толкова много фронтове, как успяваш да се справиш с всичко? Как успяваш най-вече да се погрижиш за менталното си здраве?

– Двете години, които прекарах в България, бяха осеяни с несигурност и липса на работеща структура. Прекарах 2020 в двете крайности- почивайки много и работейки твърде много. Започнах да имам силна тревожност и паник атаки. Стъпките, които предприех през 2021 г., бяха да напусна работата си, да започна на терапия и да взимам CBD. 

2022 ме научи, че когато работя за каузата, която ме интересува, когато имам мисия и начин да я сбъдвам, то прекомерната заетост ме успокоява вместо да ме тревожи. 

Връщането в Париж и магистърската ми програма определено ме карат да се чувствам по-пълноценна и целенасочена. Тук ми е достатъчно да се отделя от екрана и да се разходя, за да се почувствам по-добре. 

– А за здравия си външен вид? Възможно ли е създаването на рутина в твоето ежедневие?

– Създаването на рутина е сложно, но определено не е невъзможно. Старая се да вървя поне по 5 км на ден и да се храня здравословно. Аз не ям месо, както и нищо пакетирано, освен шоколад (guilty pleasure). Диетата ми е изградена от домашно сготвена храна, в която има основно зеленчуци.

 – Ако можеше да промениш или въведеш един закон – кой би бил той и защо?

– Бих криминализирала престъпленията, подбудени от омраза, извършени срещу хора заради нея. Смятам, че това е смислена промяна, която ще направи българското общество по-приобщаващо.

Бих криминализирала „възпитателните шамари“ и домашното насилие като ратифицирам Истанбулската конвенция.

– Как взимаш важните решения в живота си? Имаш ли система, по която действаш, или си от хората, които по-скоро се доверяват на интуицията си?

– Имам много силно развито чувство за справедливост, както към себе си, така и към околните. В контекста на работата ми, решенията ми са рационални, базирани на идеята, която съм изградила в главата си за своя път. Когато стане дума за лични отношения, определено следвам интуицията си. Вярвам, че всеки е свободен да прави и да бъде каквото пожелае, стига да не нарушава мира на околните.

– Кои са жените, които на теб ти служат за вдъхновение?

– Майка ми винаги е била еталон за това как една жена може да има хармонично семейство, да отгледа децата си и кариерата си с еднакво количество любов и да се грижи за себе си през това време. Тази година адвокатската й кантора стана на 19 години, както и по-малката ми сестра, а майка ми е все така безспирна – покоряваща своите лични и планинските върхове.

– Какво би посъветвала жените, които искат тепърва да се захванат с организиране на събития и социално предприемачество?

– Да изберат своята кауза и да не се спират пред нищо! Помощ, ресурси и възможност има. Само трябва да ги потърсиш. Всяка стъпка, дори да е малка, има значение.