Често виждате във Фейсбук и Инстаграм да говорим за борбата със стрес чрез нашите масла. Какво точно обаче представлява стреса, какво прави продукти като нашите толкова ефективни и какво казва науката по въпроса ще разберете в следващите редове.

И тъй като темата е повече от интересна и обширна, скоро ще публикуваме втора част, а вие ни споделете дали тази ви е била интересна и полезна!

Какво е стрес

Стресът по своята същност представлява реакция, която зависи от това дали вътрешното ни преживяване отговаря на външното. Например, ако знаем, че трябва да свършим много важна задача, а имаме твърде кратък срок, това създава усещането за стрес. Противно на често срещаното разбиране, стресът не е въпрос само на емоционално или душевно състояние, той всъщност е реакция на целия ни организъм. Стресът започва от нервната система, която е разположена из цялото ни тяло. 

Стресът всъщност представлява система, която всички живи организми имат, освен водните гъби. Тя мобилизира останалите ни системи в мозъка и тялото, за да предизвика движение, и се проявява в различни техни части. Тя изпълнява повече от една функция и не прави разлика между физически или емоционален стрес. Когато изпитаме стрес, едновременно започват да се случват много различни неща в тялото ни. Интересно е, че както взаимосвързани биологични механизми контролират и движат среса, така има и други механизми, които стимулират система, която овладява и контролира стреса.

За да разберем стреса по-добре, е важно да направим разграничение между две ключови понятия:

• Стресорите са факторите, които водят до повишаване на нивата на стрес. Те могат да бъдат различни категории – социални, финансови, физически. 
• Стресът е психологоческият и физиологичен отговор на стресорите.

Иначе казано – стресът е реакция, а стресорите са причината за тази реакция. Когато изпитаме остра стресова реакция (краткосрочен стрес) като силен уплах или караница с близък човек, се активира специална комбинация от неврони. Те се наричат симпатикови верижни ганглии (СВГ) и са разположени от долната част на врата и стигат малко под пъпа ни. Невроните представляват специални клетки на нервната система, които отговарят за получаване и изпращане на информация в мозъка и нервната система. Тази верига от ганглии се активира, когато някой стресор се появи, например ако сме на високо и имаме страх от височини или когато някой каже името ни в Zoom среща. 

При активирането на тези неврони тялото ни започва да произвежда ацетихолин – невротрансмитер, който отговаря за движението. Невроните, разположени по гърба ни, започват да се свързват с мускулите, за да стимулират да извършим движение. Например, ако сме на висока скала и имаме страх от високо, производството на ацетилхолин ще ни стимулира да се отдръпнем. Друг пример е, ако сме много жадни, тялото ни изпитва стрес и произвежда ацетилхолин, за да станем и да си налеем чаша вода. В мозъка ни ацетилхолинът засилва фокуса – затова някои хора отлагат допоследно: защото стресът ги стимулира да свършат задачата.

Заедно с тези СВГ се активират и други неврони, които се наричат постганглионарни неврони, които реагират на този ацетилхолин и започват производството на епинефрин (адреналин), който изпраща сигнал до определени клетки да се активират и породят реакция, например сърцето ни започва да бие по-бързо, кръвоносните ни съдове се разширяват. Паралелно с това, епинефринът блокира някои от клетките ни в тялото, за да не се активират определени системи, например репродуктивната ни система, храносмителната и други, т.е. такива, които не са ни необходими, когато сме под стрес. Накратко, стресът блокира определени системи и стимулира други, които ни провокират да се движим.

Движението, към което може да ни стимулира стресът, е както физическо, така и емоционално. В такива ситуации е изключително трудно да контролираме ума чрез ума, като например да си кажем “Трябва да се успокоиш!” или да започнем да рецитираме за какво сме благодарни (макар че това може да помогне в други ситуации).  Това, което искаме да направим в такива моменти, е да активираме системата, която отговаря за успокяоването ни – парасимпатиковата нервна система. Много полезни в такива ситуации са дихателните упражнения, едно от които е физиологичната въздишка (physiological sigh). Няколко капки CBD преди или след стресираща ситуация също могат да помогнат за успокоение.

Видове стрес

Има три вида стрес:

• Краткосрочен  стрес – той има позитивни ефекти върху тялото и ума ни, ако успеем да го овладеем правилно и не се превръне в дългосрочен стрес. На първо място, той помага за значителното подобряване на концентрацията. Също така, той е полезен за имунната ни система, като често идва под формата на бактериална или вирусна инфекция. В тези случаи неговата функция е да пребори инфекциите. Както казахме, стресовата реакция е всеобхватна: освен че стимулира неврони, които да ни карат да се движим, той произвежда и други вещества, чиято функция е да се преобрят с бактериите или вирусите в нашия организъм. Епинефринът (адреналинът) също спомага за справянето с инфекции. Пример за това как стресът може да ни помогне да се преборим с вирусна или бактериална инфекция е когато след напрегнат период най-накрая се отдадем на почивка… и се разболеем. Това се дължи на факта, че тялото ни вече не произвежда нужните вещества.

Ползата от стреса при инфекция е доказана и чрез поручване, проведено върху хора. Разделени на две групи, всяка от които е изкуствено инжектирана с вирус. Едната група е правила дихателни упражнения (дишането ТУММО или известно като Вим Хоф), за да породи изкуствено стресова реакция на организма и да активират симпатиковата нервна система. Тези хора не само, че не са се разболели, те не са проявили никакви симптоми. Това показва колко мощно средство е стресът за борене на вируси. 

• Средносрочен стрес – от няколко дни до няколко седмици. Специфичното при средносрочния стрес е, че колко продължава зависи от прага на всеки човек. За един това може да е една седмица, а за друг човек може да е три седмици. Добрата новина е, че този праг може да се контролира и да се увеличава. Прекрачили сме прага, когато съзнателно не можем да изконтролираме действията и думите си, т.е. когато раздразнението на ситуация, която обичайно не би ни подразнила, е толкова голямо, че кажем или направим нещо, което иначе не бихме.
• Дългосрочен стрес – нарича се още и хроничен стрес. Продължава от няколко седмици до няколко месеца, дори и години. Най-добрият начин да го разпознаем е когато имаме много лошо качество на съня – не само не можем да заспиваме, но и се будим непрестанно или твърде рано. Хроничният стрес е изключително опасен и вреден за здравето, като може да увреди мозъка ни и други органи, ако не успеем да го овладеем. 

Както казахме – краткосрочният стрес е нещо, от което можем да не се притесняваме. Ако имаме стресови пикове през деня или седмицата, сме в по-добра позиция да се справяме с инфекции, да заздравяваме физически рани и да запомняме информация. Това обяснява и защо някои хора отлагат толкова дълго – те имат нужда от тази остра стресова реакция, за да се концентрират и да възприемат цялата информация или да свършат задачата. Ключът към “здравословното” стресиране е да овладяваме и успокояваме стреса тогава, когато вече нямаме нужда от него. И активирането на стреса, и деактивирането му помагат за по-доброто справяне с ежедневни задачи и овладяване на емоции, което в дългосрочен план може да подобри значително качеството ни на живот.

Овладяване на стреса

По своята същност овладяването означава да повишим прага си на стрес. Има много наични, по които можем да го направим, неизменно качественият сън, добрата храна и спортът са важна част от този процес. Упражненията за дишане са метод за справяне със стреса на момента, като те са оосбено полезни когато сме обляти от адреналин. Физиологичното вдишване (две вдишвания и едно по-продължително издишване) например, ни помага останем фокусирани, но спокойни, което е златната среда на продуктивността. Често хората практикуват повишаване на прага си, като се потапят в ледени вани и паралелно използват специалните дихателни практики. 

Нещо, което помага много за овладяването на дългосрочния стрес, са социалните контакти (когато можем да се отпуснем, нали…). Тук една вметка – не е вярно, че комуникацията ни с близките и любими хора поражда окситоцин. Той не се произвежда от една прегръдка, както често се спекулира. Тялото ни изпуска окситоцин в много специални случаии на интеракция с други човешки същества, например при кърмене или веднага след оргазъм. Окситоцинът се поражда при много интензивно свързване. 

Невротрансмитерът, който ни помага да се справим със стреса при социални контакти, е серотонинът. Серотонинът отговаря за усещане на блаженство, цялост, за всеобхватно благополучие. Когато видим някого, когото обичаме много и на когото държим, хормонът, който тялото ни произвежда, е именно серотонин, а не окситоцин. Дългото изолиране, от друга страна, води до производството на такихинин, нещо което не искаме да се случва.

Стресът се отразява на емоциите ни, а те са показателят дали вътрешното ни усещане отговаря на това, което външно се очаква от нас. 

Както загатнахме в началото, подготвяме втора част по тази обширна тема. Ето защо горещо препоръчваме да ни следвате във Фейсбук, Инстаграм и чрез имейл бюлетин. А сега е време всички да се отдадем на заслужен релакс, Ако можем, нали…